Уикипедия

Валентина Висконти (кралица на Кипър)

кралица консорт на Кипър и титулярна кралица консорт на Йерусалим от 14 век
Вижте пояснителната страница за други личности с името Валентина Висконти.

Валентина Висконти (на италиански: Valentina Visconti; * ок. 12 август 1367[1] или 1360/1362 г.[2] или 1357,[3] Милано, Синьория Милано; † 13 октомври 1393, Никозия, Кипърско кралство) от рода Висконти, е чрез брак кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим от 1378 до 1382 г.

Валентина Висконти
кралица на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим
Лични данни
Управлениеюли/август 1378 – 13 октомври 1382
Роденаок. 12 август 1367 или 1360/62 г. или 1357 г.
Починала13 октомври 1393
Предшествана отЕлеонора Арагонска
Потомцидъщеря
Наследена отХелвига фон Брунсвик-Грубенхаген
Семейство
БракПетър II дьо Лузинян
ДинастияВисконти по рождение
Лузинян по брак
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Герб[[File: |128px|]]

Произход редактиране

 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Валентина.

Дъщеря е на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323 † 1385), господар на Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и, заедно с братята му Матео II и Галеацо II, съгосподар на Милано,[1] и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331 † 1384). Нейни баба и дядо по по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, на която е кръстена, от влиятелната фамилия Дория от Генуа, а по майчина – Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), Бреша (1332 – 1337) и Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара.

Валентина има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[4] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно е отровен в замъка на Трецо сул Ада.[5]

Биография редактиране

Брак и кралица на Кипър и Йерусалим редактиране

 
Портрет на Петър I дьо Лузинян от Андреа ди Бонаюто

Бащата на Валентина – Бернабо Висконти, я дава за жена на графа на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим Петър II от рода Лузинян, единствен син на кипърския и йерусалимския крал Петър I Кипърски и на съпругата му Елеонора Арагонска. Преговорите започват през януари 1364 г. Петър I Лузинян идва в Европа, за да насърчи кръстоносния поход срещу мамелюците и посещава двора на Бернабо. Споразумението предвижда двоен съюз: Валентина да се омъжи за наследника на Петър I, а брат ѝ Карло да се ожени за Маргарита дьо Лузинян, сестра на краля. Съюзът между Милано и Кипър се базира на икономически цели: Висконти желаят да защитят ломбардските интереси в Средиземно море, започвайки с износа на платове на Изток и с вноса на подправки и памук, а Лузинян искат да гарантират своето привилегировано положение по тези пътища, както и конкретна подкрепа срещу враговете си. Освен това съюзът служи за укрепване на антигенуезкия съюз, към който скоро се присъединява и съперничещата Венеция. Двойният брак е сключен в Милано чрез пълномощник на 2 април 1376 г. и в Никозия лично през лятото на 1378 г.

През юни 1378 г. Валентина напуска Милано и се отправя за Кипър с голям багаж и свита (в която влизат брат ѝ Лудовико Висконти и братовчед ѝ Лукино Новело Висконти). Тя носи зестра от 30 хил. флорина, докато останалите 70 хил. от обещаната сума са похарчени от баща ѝ във войната срещу Генуа. По пътя спира в Павия, Пиаченца, Парма, Реджо и Ферара. Тя достига Венеция, където е посрещната от дожа и пребивава в двореца на Федерико Корнер, който има значими търговски интереси в Кипър. Венеция предлага шест галери, към които са добавени шест въоръжени кораба на името на кипърския монарх на териториите на арагонския крал Петър IV Арагонски. От своя страна Петър IV провежда политика на баланс в Средиземно море в ущърб на генуезците, влезли наскоро в антивенециански съюз с краля на Унгария и Полша. Флотът напуска Венеция на 1 юли 1378 г. и пристига в Кипър пет дни по-късно. От крайбрежието дворът продължава към Никозия. Скоро венецианските и каталонските кораби са наети от съпруга ѝ Петър II, за да се опитат, без голям успех, да завладеят Фамагуста.

След пристигането си Валентина има разногласия със свекърва си Елеонора. Предвид напрегнатите им отношения през 1380 г. Петър II решава да отпрати майка си в Каталония.

Съпругът на Валентина умира внезапно на 13 октомври 1382 г. в Никозия. Дъщеря им е изключена от наследяването. За наследници са обявени чичото на Петър II – Джакомо, който е в затвора в Генуа, и сестра му Маргарита. На Валентина е гарантирана пожизнена пенсия от 15 хил. флорина. Доходът ѝ е гарантиран от земи, разположени в северната част на острова между Перистерона и залива Морфу, недалеч от Никозия.

Следващи години редактиране

Валентина се опитва да получи регентството за двегодишната си дъщеря си, но мнозина в Кралския съвет искат да видят спазена линията на мъжкото наследяване в лицето на Янус Лузинян. Валентина застава начело на фракцията на онези, които предпочитат продължителното регентство, за да се преговаря за освобождаването му. В крайна сметка обаче привържениците на Лузинян надделяват и получават освобождаването му от генуезците през 1385 г. в замяна на окончателния отказ от Фамагуста.

Въпреки че не успява да получи регентството за дъщеря си и по този начин управлението на кралството, Валентина остава в Кипър. Скоро след това дъщеря ѝ умира. Янус забранява на Валентина да стъпва в двора. Междувременно баща ѝ е лишен от власт от племенника си Джан Галеацо Висконти, а братята и сестрите ѝ са разпръснати или подчинени на новия владетел. Валентина е принудена да се оттегли във владенията, дадени ѝ от съпруга ѝ.

Умира на 13 октомври 1393 г. в Никозия.

Брак и потомство редактиране

∞ 1. 2 април 1376 (с пълномощник) в Милано, юли-август 1378 в Никозия за Петър II (*1354/57, † 13 октомври 1382),[6] граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим, от когото има една дъщеря:

  • дъщеря († сл. 1382, погребана в Св. Доминик в Никозия), като жена е изключена от наследяване.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

Първични източници редактиране

Историографска литература редактиране

  • ((fr)) Les familles d'outre-mer.
  • ((fr)) René Grousset, L'Empire du Levant: Histoire de la Question d'Orient, 1949
  • ((en)) Barbara Touchman, A Distant Mirror, Alfred A. Knopf, 1979.

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Valentina Visconti, fmg.ac
  2. ↑ Matteo I // Genealogy.edu. Посетен на 10 март 2021.
  3. ↑ Luca Zenobi. Valentina Visconti, regina di Cipro // Посетен на 10 март 2021.
  4. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  5. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  6. ↑ Valentina, genealogy.euweb.cz
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Valentina Visconti di Cipro в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валентина_Висконти_(кралица_на_Кипър)&oldid=11929207“.