Валерий Минко е бивш руски футболист, защитник. Дълги години играе за отбора на ЦСКА Москва. Има 4 мача за руския национален отбор.

Валерий Минко
Лична информация
Роден
Валерий Викентевич Минко
8 август 1971 г. (52 г.)
Ръст189 см
Постдесен бек
Настоящ отбор
ОтборЦСКА Москва младежи – асистент
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1988 – 1989
1989 – 2001
2002
Динамо Барнаул
/ЦСКА Москва
Кубан
3
242
3
(0)
(13)
(0)
Национален отбор
1991
1996 – 1998
СССР до 20 г.
Русия
10
4
(1)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Кариера редактиране

Валерий Минко започва кариерата си в Динамо Барнаул. През 1989 г. преминава в ЦСКА Москва, след като е забелязан по време на приятелски мач между „армейците“ и юношеския национален отбор. Дебютира за първия тим на ЦСКА през 1991 г., като записва 8 мача през сезона. Същата година става шампион на страната и носител на купата.

Става част от основния състав през 1992 г., след като повечето титуляри на тима напускат. Валерий се налага отдясно на отбраната на фона на ротациите в центъра на отбораната, където са капитанът Евгений Бушманов, а после и Сергей Мамчур, Максим Боков и Евгений Варламов. През 1997 г. е капитан на отбора, но впоследствие лентата е предадена на Дмитрий Кузнецов.[1] Валерий се превръща в един от символите на отбора от 90-те. Изиграва над 200 мача с „червено-синята“ фланелка, като до 2001 г. държи рекорда за най-много участия с „червено-синята“ фланелка.[2]

През 2001 г. Павел Садирин започва да налага Денис Евсиков и Олег Корнаухов на фланговете в отбраната и Минко играе все по-рядко. След идването на Валери Газаев на треньорския пост е обявен за ненужен[3] и през 2002 г. преминава в Кубан Краснодар. В мач с Динамо (Санкт Петербург) Валерий получава тежка травма на кръста, след което решава да сложи край на кариерата си.

Национален отбор редактиране

Минко е европейски шампион до 18 г. в тима на СССР през 1990 г. През 1993 г. по време на мач за младежкия национален отбор срещу тима на Гърция се контузва тежко и му е изваден единият бъбрек. След тази травма Минко е извън терените 8 месеца, а до края на кариерата си играе със защитен корсет.

Изиграва 4 мача за националния отбор на Русия в периода 1996 – 1998 г.

Успехи редактиране

Клубни редактиране

  • Шампион на СССР – 1991
  • Купа на СССР – 1991
  • Купа на Русия – 2001/02

Национален отбор редактиране

  • Европейски шампион до 18 г. – 1990

Индивидуални редактиране

  • В списък „33 най-добри“ – № 2 (1996, 1998, 1999)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране