Валтер Хазенклевер (на немски: Walter Hasenclever), с цяло име Walter Georg Alexander Hasenclever, е немски писател и драматург от еврейски произход, един от видните представители на литературния експресионизъм.

Валтер Хазенклевер
Walter Hasenclever
Роден8 юли 1890 г.
Починал21 юни 1940 г. (49 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрпоезия, драма
Направлениеекспресионизъм
НаградиКлайст (1917)
Уебсайт
Валтер Хазенклевер в Общомедия

Биография редактиране

Валтер Хазенклевер израства в семейството на лекар в Аахен. След като завършва гимназия, започва да следва право в Оксфорд, но се прехвърля в Лозанския университет. От 1909 до 1914 г. следва в Лайпциг, където се пробужда интересът му към литературата и философията. През 1910 г. излиза първата му книга със стихове „Градове, нощи, хора“ (Städte, Nächte, Menschen). През 1914 г. пиесата му „Синът“ (Der Sohn) се превръща в първия голям успех на експресионистичната драма.

Въодушевлението на Хазенклевер от войната го подтиква да се запише доброволец за фронта, но скоро се сменя с отхвърляне на всякакво военно участие. Хазенклевер симулира психическо заболяване и като резултат през 1917 г. е уволнен от военна служба. През същата година получава престижната награда Клайст за вдъхновена адаптация на трагедията Антигона от Софокъл. Сприятелява се с австрийския художник Оскар Кокошка, който го изобразява в картината си „Приятелите“ от 1918 г. с Кете Рихтер в Дрезден, където поетът се възстановява в санаториум от „болестта“ си.

През 1924 г. Хазенклевер се запознава с Курт Тухолски, с когото се сближава. В Париж се среща и с френския драматург Жан Жироду. С голям успех Хазенклевер публикува през 1926 г. комедията си „Един по-добър господин“ (Ein besserer Herr), а през 1928 г. – драмата „Бракове се сключват в небесата“ (Ehen werden im Himmel geschlossen).

След като през 1933 г. в Германия идват на власт националсоциалистите, творбите на Валтер Хазенклевер са забранене, а след изгарянето на книги, са иззети от библиотеките. Тогава Хазенклевер поема пътя на изгнанието и се преселва в Ница. През 1934 г. се жени там за Едит Шефер.

По време на Втората световна война Хазенклевер на два пъти е интерниран като „вражески чужденец“. През нощта на 21/22 юни 1940 г., след обявената капитулация на Франция, Валтер Хазенклевер слага край на живота си чрез свръхдоза веронал в лагера за интернирани „Ле Мил“ при Екс ан Прованс, за да не попадне в ръцете на нацистити.

Библиография редактиране

  • Nirwana. Eine Kritik des Lebens in Dramaform, 1909
  • Städte, Nächte, Menschen (Gedichte), 1910
  • Das unendliche Gepräch. Eine nächtliche Szene, 1913
  • Der Jüngling (Gedichte), 1913
  • Der Retter (Dramatische Dichtung), 1916
  • Der Sohn (Drama), 1914
  • Tod und Auferstehung (Gedichte), 1917
  • Antigone (Tragödie), 1917
  • Die Menschen (Schauspiel), 1918
  • Die Entscheidung (Komödie), 1919[1]
  • Der politische Dichter (Gedichte und Prosa), 1919
  • Die Mörder sitzen in der Oper, 1917
  • Antigone, 1917
  • Die Pest (Film), 1920
  • Jenseits (Drama), 1920[2]
  • Gedichte an Frauen, 1922
  • Gobseck (Drama), 1922[3])
  • Mord (Drama), 1926
  • Ein besserer Herr (Lustspiel), 1926
  • Ehen werden im Himmel geschlossen (Drama), 1928
  • Christoph Kolumbus oder die Entdeckung Amerikas (Komödie), zusammen mit Kurt Tucholsky, 1932[4]
  • Münchhausen (Schauspiel), 1934
  • Konflikt in Assyrien (Komödie), 1938/39
  • Gedichte, Dramen, Prosa (aus dem Nachlass herausgegeben von Kurt Pinthus), 1963
  • Irrtum und Leidenschaft (herausgegeben von Kurt Pinthus), 1969

Признание редактиране

През 1996 г. Дружеството Валтер Хазенклевер, Немският литературен архив в Марбах[5], родният град на писателя Аахен и други спонсори учредяват литературната награда Валтер Хазенклевер за негово възпоменание.[6]

Източници редактиране

Външни препратки редактиране