Вапила

селище в Република Македония

Вапила (на македонска литературна норма: Вапила) е село в община Охрид на Северна Македония.

Вапила
Вапила
— село —
41.1928° с. ш. 20.8311° и. д.
Вапила
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина758 m
Население112 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Вапила в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 11 километра северно от град Охрид.

История редактиране

В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вапла (Vapla) е посочено като село с 40 домакинства със 132 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 64 жители, всички българи.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вопила е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на Вапила е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 64 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вапила е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1945 година е изградена църквата „Света Неделя“. Изписана е от зографа Доне Доневски от село Гари. В 2005 година е извършена реконструкция на покрива и е доизписана от Драган Ристески от Охрид.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 112 жители, всички македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 112
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени във Вапила

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  6. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 10 декември 2015.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  8. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 196.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.