Варнава Сръбски
Варнава Сръбски (на сръбски: Варнава Српски или Varnava Sprski) е сръбски духовник, патриарх и скопски митрополит.
| Варнава Сръбски Варнава Српски | |
| сръбски духовник | |
 Портрет на Варнава Сръбски, 27 декември 1932 г., Битоля. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
11 септември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Санктпетербургска духовна академия |
| Варнава Сръбски в Общомедия | |
Биография редактиране
Варнава е роден на 29 август/11 септември 1880 година в Плевля със светско име Петър Росич (Петар Росић) в семейството на Джордже Росич и Кръсмана Пеятович. Завършва началното училище в Плевля, и богословско-учителското училище в Призрен в 1899 година. След това през 1905 година завършва Духовната академия в Санкт Петербург, Русия. От ректора на академията епископ Сергий получава монашеско пострижение на 30 април 1905 г., чин йеродякон на 6 май и йеромонах на 6 юни 1905 година.[1]
През втората половина на 1905 година Варнава заминава за Цариград, където е свещеник в сръбското посолство и става един от видните дейци на сръбската пропаганда в Македония. Пише в „Цариградски гласник“, единствения вестник на сръбски език в Османската империя, управлява сръбското училище и сътрудничи с Цариградската патриаршия в борбата ѝ срещу българското просветно и църковно дело в Македония. На 10 април 1910 година в патриаршеската църква „Свети Георги“ е ръкоположен за епископ с титлата Главиницки, викарен епископ на митрополит Партений Дебърски и Велешки. Ръкополагането е извършено от митрополит Филарет Димотишки в съслужение с митрополитите Доротей Созагатополски, Поликарп Еласонски, Софроний Мраморноостровен и Антим Лозенградски.[1] Партений отсъства от епархията, тъй като е член на Светия синод в Цариград и тя на практика се управлява от Варнава.[2]
След Балканските войни, когато Вардарска Македония попада в Сърбия, Варнава управлява Дебърската епархия, със седалище в Кичево, както и Битолската и Охридската епископия и част от Струмишката. През Първата световна война, след като Македония е окупирана от българската армия, се изтегля със сръбската армия на Корфу, а след войната е с дипломатическа мисия в Русия.
В 1920 година при създаването на единна сръбска патриаршия на 17 ноември е избран за глава на Скопската катедра, на който пост остава до 1930 година. Също така е админстратор на Пелагонийската епархия преди интронизирането на Йосиф Цвийович в 1931 година като пелагонийски митрополит. Варнава е сръбски патриарх от 1930 до 1937 година.[3][4]
Бележки редактиране
- ↑ а б Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος Ιπεκίου, Μητροπολίτης Βελιγραδίου και Καρλοβικίου και Πατριάρχης των Σέρβων κυρός Βαρνάβας. (1841-1937) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 9 октомври 2017.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 395. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Serbian Orthodox Church, history Архив на оригинала от 2009-04-18 в Wayback Machine. at spc.rs
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков, печ. Взаимност - Варна / бр. 5390, 29 август 1935, стр.4
- ↑ Биография, стр. 56-58., архив на оригинала от 28 февруари 2013, https://web.archive.org/web/20130228051054/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr.pdf, посетен на 25 януари 2013
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 50 – 52. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
| пръв титулярен | → | главинцки епископ (10 април 1910 – 17 ноември 1920) |
→ | последен |
| Неофит Скопски (на Българската екзархия) |
→ | скопски митрополит (17 ноември 1920 – 12 април 1930) |
→ | Йосиф Цвийович |