Василий Велики Комнин
Василий Велики Комнин (на средногръцки: Βασίλειος Μέγας Κομνηνός) е трапезундски император от 1332 до смъртта си през 1340 г.
| Василий Велики Комнин Βασίλειος Μέγας Κομνηνός | |
| император на Трапезунд | |
 | |
| Роден |
1315 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1332 – 1340 |
| Семейство | |
| Род | Комнини, Велики Комнини |
| Баща | Алексий II Велики Комнин |
| Майка | Джиаджак Якели |
| Братя/сестри | Андроник III Велики Комнин Анна Велика Комнина |
| Съпруга | Ирина Палеологина (17 септември 1334) |
| Деца | Алексий III Велики Комнин |
| Василий Велики Комнин в Общомедия | |
Ранни години редактиране
Той е третият, най-малък син на император Алексий II Велики Комнин и на грузинската принцеса Джиаджак Якели. Когато през 1330 г. старият император умира и на престола се възкачва най-големият му син Андроник, другите двама братя на Василий – Георги и Михаил, са убити по заповед на новия император. По това време Василий се намирал в Константинопол, благодарение на което не споделил съдбата на двамата си братя.
Възцаряване и управление редактиране
Василий остава в Константинопол до смъртта на брат си Андроник и възкачването на малолетния му син Мануил II на трапезундския престол през 1332 г. Тогава провизантийската партия в двора отправила покана към Василий да се завърне в родината и да заеме престола на малолетния император. През август 1332 г. малолетният Мануил II е детрониран и изпратен в манастир, а Василий е коронован за император. Управлението си новият император започва с репресии срещу всички грузински аристократи, които заемат висши длъжности в управлението. Така отстранени от властта били великият дука Лека и синът му – великият доместик Цамбас. За нов велик дука е назначен евнухът Йоан, който обаче организирал заговор и метеж с цел връщането на престола на малолетния Мануил II.[1] Въстанието на Йоан е потушено, а Мануил II е удушен, за да се елиминира всяка бъдеща заплаха за властта на Всилий.
Изгубил доверие в местните аристократи и ползвайки се с омразата на народа, Василий започва да се обгражда с наемни отряди от телохранители, които се държали изключително дръзко и арогантно спрямо местното население, а това подклаждало омразата на местните до такава степен, че по време на едно слънчево затъмнение, което било изтълкувано като проява на божия гняв, жителите на града нападнали императора с камъни и го принудили да търси спасение зад стените на градската цитадела.[2][3]
На 17 септември 1334 г. Василий сключва династичен съюз с византийския император Андроник III Палеолог, женейки се за незаконната му дъщеря Ирина Палеологина.[3] Скоро обаче отношенията между съпрузите се влошили до такава степен, че Василий напуснал съпругата си и заживяла открито с любовницата си – също на име Ирина, която му родила четири деца. На 9 юли 1339 г. Василий се оженил за любовницата си, след като вероятно получил благословия за развод с Ирина Палеологина от местния митрополит и клира. Срещу този брак се обявява константинополският патриарх Йоан XIV Калека, който смятал втория брак на императора за прелюбодеяние и с едно съхранено до днес писмо осъдил действията на трапезундския митрополит и останалите духовници, които допуснали това безчестие в ущърб на църковните канони, и им заповядал да разрешат проблема под заплахата да ги отстрани от тялото на църквата.[4]
От напрегнатата ситуация в столицата се възползвал огузкият шейх Хасан, който нападнал с войските си Трапезунд на 5 юли 1335 г. Сраженията се концентрирали главно около палисадата на Свети Кириак и по планината Минтрион, но само внезапно разразилата се буря позволила на трапезундците да отблъснат противника.[5]
Василий Велики Комнин умира на 6 април 1340 г., вероятно отровен от съпругата си Ирина Палеологина, която скоро след това се възкачила на престола.
Наследници редактиране
От втората си съпруга Ирина Василий Велики Комнин има четири деца:
- Анна
- Алексий
- Йоан, като император приел името Алексий III
- Мария
- Теодора
Източници редактиране
- ↑ Miller, William (1969) [1926]. Trebizond: The last Greek Empire of the Byzantine Era: 1204 – 1461. Chicago: Argonaut, p. 44
- ↑ Finlay (1851). The History of Greece and the Empire of Trebizond, (1204 – 1461). Edinburgh: William Blackwood, p. 418
- ↑ а б Michael Panaretos (2019). Chronicle, ch. 21. Greek text and English translation in Scott Kennedy. Two Works on Trebizond, Dumbarton Oaks Medieval Library, 52. Cambridge: Harvard University, pp. 11 – 13
- ↑ Miller 1969, с. 45.
- ↑ Miller 1969, с. 46.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Basil of Trebizond в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |