Василий Месардонит
Василий Месардонит (на средногръцки: Βασίλειος Μεσαρδονίτης, на латински: Basileios Mesardonites, срещан и като Βασίλειος Μεσαρδονίτης Ἀργυρός, Basileios Mesardonites Argyros[1]) е византийски военачалник от началото на XI век, катепан на Италия от март 1010 до 1016/1017 г.[2]
| Василий Месардонит Βασίλειος Μεσαρδονίτης | |
| византийски военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1017 г.
|
Назначен е за катепан на Италия в началото на 1010 г., на мястото на катепан Йоан Куркуа, който е убит в битка срещу въстаналите лангобарди в Апулия, предвождани от Мелис и Датус. През март 1010 г. Месардонит акостира в Италия, придружаван от флота на Кондолеон Торникий, стратега на Кефалония. Благодарение на значителните подкрепления Месардонит успява да принуди противника да се оттегли обратно в Бари, който ромеите обсаждат през април 1010 или 1011 г.[3]. Градът се предава след двумесечна обсада, което станало на 11 юли същата година. Въпреки това предводителите на бунта Мелис и Датус успяват да избягат в Асколи, който е превзет от ромеите няколко дни по-късно.[3] Мелис и Датус обаче успяват да напуснат града тайно през нощта. Междувременно са заловени Маралда и Аргиро - съпругата и синът на Мелис, които катепанът изпраща в Константинопол.[3] Скоро след това Месардонит предприема мерки и за потушаването на бунта в останалите части на Апулия и за привличането на все повече съюзници сред местните лангобардски князе. За целта през октомври 1011 г. той посещава Салерно,[4] където местният принц Гаймар е традиционен съюзник на ромеите. Вероятно посещението на Месардонит има за цел да установи местоположението на Мелис, който през това време се укрива в околностите на Беневентум.[4] След това катепанът посещава манастира Монте Касино, където абатът Атенулф укрива Датус и жена му[3] в земите на манастира. Въпреки това Месардонит потвърждава привилегиите на манастира върху манастирските имоти, разположени в гръцките земи. Тогавашният абат на Монте Касино е и брат на принц Пандулф IV от Капуа. След това манастирът надлежно изгонил Датус, който намира убежище и служба в Рим при папа Бенедикт VIII.[5]
За да предотврати бъдещо неподчинение в Бари, Месардонит построява преторион (πραιτώριον) – укрепена резиденция на византийския управител в града, която била разположена близо до пристанището, на мястото, на което в края на XI век е построена базиликата Св. Никола. С усилията му да умиротвори Апулия е свързана и поканата, която Месардонит отправил към бежанците от областта, да се завърнат в ромейските провинции.[6]
Управлението на Василий Месардонит в Италия продължава до смъртта му през 1016 г. или, според информацията от Лупус Протоспатарий, през 1017 г. След неговата смърт за катепан на Италия е назначен стратегът на Кефалония Кондолеон Торникий.
Някои изследователи, като Андре Гию и Жан Франсоа Ваниер, смятат, че Василий Месардонит е идентична личност с Василий Аргир, брат на император Роман III Аргир.[7][1] Според историята на Йоан Скилица Василий Аргир е стратегът на Самос, пратен да потуши бунта на лангобардите в Италия около 1010 – 1011 г.[8] Възможно е обаче Скилица да е объркал Василий Аргир с неговия съвременник Василий Месардонит, който се споменава в изворите като катепан на Италия.[9] От друга страна, Василий Аргир вероятно е бил флотският командир, изпратен да помогне на Месардонит в потушаването на бунта в Италия.[10]
Бележки редактиране
- ↑ а б PmbZ , Basileios Mesardonites Argyros #21090.
- ↑ Loud 2014, The Age of Robert Guiscard..., с. 38, в Google books.
- ↑ а б в г Joranson 1948, с. 354.
- ↑ а б Успенский 2018, История византийской империи..., с. 238, в Google books.
- ↑ Успенский 2018, История византийской империи..., с. 238, в Google books; Joranson 1948, с. 354.
- ↑ Falkenhausen 2003, Between Two Empires..., с. 147, в Google books.
- ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 72; Guillou 1996, с. 156 - 157.
- ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 72.
- ↑ Holmes 2005, Basil II and the governanc..., с. 190, в Google books.
- ↑ Holmes 2005, ibid., с. 505, в Google books.
Източници редактиране
- Барийский аноним. Хроника. Восточная Литература, www.vostlit.info, http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Chr_barensis_anonymi/text.phtml
- Успенский, Федор И. (2018). История византийской империи. Т. 6., Серия: Антология мысли. Москва: Юрайт, ISBN 9785040936076, https://books.google.com/books?id=J_ZmDwAAQBAJ
- Cheynet, J.C.; Vannier, J.F (2003). Les Argyroi. – Zbornik Radova Vizantološkog Instituta (40), 57 – 90, http://doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2003/0584-98880340057C.pdf
- Guillou, André (1996). Recueil des inscriptions grecques médiévales d’Italie, Publications de l'École française de Rome, 222. Rome: École Française de Rome, pp. 5 – 257, ISBN 2-7283-0364-9, ISSN 0223-5099, https://www.persee.fr/doc/efr_0223-5099_1996_mon_222_1
- Falkenhausen, Vera (2003). Between Two Empires: Southern Italy in the Reign of Basil II. Byzantium in the year 1000 Byzantium in the year 1000 / ed. by Paul Magdalino, The Medieval Mediterranean, 45. Leiden & Boston: Brill, pp. 135 – 160, ISBN 9004120971, ISSN – 5520 0928 – 5520, https://books.google.com/books?id=CSZQ-VPFKoMC
- Holmes, Catherine (2005). Basil II and the governance of Empire (976 – 1025). Oxford University Press, ISBN 0-19-927968-3, https://books.google.com/books?id=F5UOM3S9Hp8C
- Joranson, Einar (1948). The Inception of the Career of the Normans in Italy--Legend and History. – Speculum, 23(No. 3). The University of Chicago Press on behalf of the Medieval Academy of America, 353-396, doi:10.2307/2848427, https://www.jstor.org/stable/2848427
- ((de)) Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt. Berlin and Boston: De Gruyter, DOI:10.1515/pmbz, https://www.degruyter.com/view/db/pmbz
- Loud, Graham (2014). The Age of Robert Guiscard: Southern Italy and the Northern Conquest. Routlege, ISBN 9781317900221, https://books.google.com/books?id=7I0ABAAAQBAJ