Велики Селджук
Селджукската империя или Велики Селджук е тюрко-персийска[2] сунитска мюсюлманска империя по време на Развитото средновековие, произхождаща от клон на племето Огуз. [3] В периода на най-големия си възход Селджукската империя контролира обширна зона, простираща се от западна Мала Азия и Леванта до Хиндукуш на изток и от Централна Азия на север до Персийския залив на юг.
| Велики Селджук آلِ سلجوق Āl-e Saljuq | |
| — де факто: независим султанат де юре: подчинен на Абасидския халифат[1] — | |
| 1037 – 1194 | |
 Знаме  Герб | |
 Селджукската империя в най-големия си обхват през 1092, след смъртта на Малик Шах I | |
| Континент | Азия |
|---|---|
| Столица | |
| Официален език | персийски |
| Неофициален език | арабски език, огузки езици |
| Религия | сунитски ислям |
| Форма на управление | |
| Династия | Селджукиди |
| Абасидски халиф | |
| 1031 – 1075 | Ал Каим |
| 1180 – 1225 | Ал Насър |
| султан | |
| 1037 – 1063 | Тогрул I (първи) |
| 1174 – 1194 | Тогрул III (последен) |
| История | Развито Средновековие |
| Битка при Данданакан | 1040 |
| Битка при Манцикерт | 1071 |
| Първи кръстоносен поход | 1095 – 1099 |
| Битка на Катванската равнина | 1141 |
| погълната от Хорезмийската империя (управлява Иран 1077 – 1231) | 1194 |
| Площ | |
| Общо (1080 г.) | 3 900 000 km² |
| Валута | |
| |
| Велики Селджук в Общомедия | |
Номинално подчинена на Абасидския халифат, империята е основана през 1037 г. от Тогрул бег (990 – 1063) и брат му Чагри бег (989 – 1060). От родината си в близост до Аралско море селджуците напредват първо към Хорасан, а след това към континентална Персия, като накрая завладяват и източен Анадол. Тук през 1071 г. селджуците печелят битката при Манцикерт срещу Византийската империя и завладяват по-голямата част от Анадола, което става една от причините за първия кръстоносен поход (1095 – 1099 г.). В периода 1150 – 1250 г. империята запада и става жертва на нашествията на монголите около 1260 година. След това Мала Азия е разделена на емирства от прииждащите тюркски племена. Едно от тях, османците, в крайна сметка ще завладее останалите.
Селджук бег дава името си както на империята, така и на династията. Селджуците обединяват раздробения политически пейзаж на източния ислямски свят и изиграват ключова роля в първия и втория кръстоносни походи. Те са силно повлияни от Персия[4] в културата[5] и езика[4], и играят важна роля в развитието на тюрко-персийската традиция (персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели) като дори изнасят персийската култура в Анадола[6][7] Заселването на тюркски племена в северозападните периферни райони на империята със стратегическата цел да отблъскват нашествията на съседните държави, води до прогресивна тюркизация на тези области[8]
Основател на династията редактиране
Прародител на династията на селджуците е военачалникът Селджук бег, за когото се смята, че е служил в хазарската армия и под чието предводителство около 950 г. селджуците се преселват в Хорезъм, близо до град Йенд, където приемат исляма. [9], вероятно под влиянието на суфийски мисионери в началото на XI век.
Установяване редактиране
Първоначално селджуците са съюзници на персийските Саманиди срещу Караханидите. Саманидите губят битката за Трансоксиана (992 – 999 г.). След започналия възход на Газневидите селджуците се включват в борбите за власт и през 1040 г. побеждават Газневидския султан и се провъзгласяват за владетели на Хорасан. Под предводителството на третия владетел от династията Тогрул I (също наричащ себе си султан) завладяват западен Иран и превземат Багдад (1055). Те свалят от власт Буидите и заемат тяхното място като везири (наместници) на халифа. Тогрул възстановява влиянието на Абасидите и сунитската вяра и халифът му дава титлата „цар на Изтока и Запада“. Така селджукският султан се представя пред мюсюлманския свят като пратеник на провидението, дошъл да брани законността и правата вяра. По този начин Тогрул възвръща единството в ислямския свят. Преди смъртта си се жени за дъщерята на халифа. В края на управлението му цял Иран и арабски Ирак отново формират империя, обединена под духовната власт на халифа от династията Абасиди и управлявана от неговия наместник селджукския султан[10]. Селджуците бързо изтласкват представителите на Буидите от останалата територия под тяхна власт и започват да окупират Сирия, където обаче срещат съпротива от страна на византийците, довела до дългогодишни византийско-селджукски конфликти.
През 1071 селджукската армия на Алп Арслан печели битката при Манцикерт срещу Византийската империя[11] и завладява по-голямата част от Анадола. Селджукската армия измества Фатимидите в Сирия, но Мала Азия се озовава в ръцете на различни мюсюлмански племена, обособени като независими емирства. По-късно едно от тях – османците – в крайна сметка ще надделее над останалите.
Културно развитие редактиране
Династията Селджукиди играе важна роля в развитието на тюрко-персийската традиция (персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели)[12]. По тяхно време се създава мрежа от медресета (ислямски училища), в която се обучават и получават унифицирано образование бъдещите административни чиновници и религиозни дейци. Сред многото построени от султаните джамии е Петъчната джамия в Исфахан (Masjed-e Jāmeʿ). В империята и в двора на султана процъфтява персийската култура, тъй като селджуците не разполагат със значителна ислямска или литературна традиция, а възприемат културата на персийските ислямски духовници. По този начин литературният персийски език се разпространява из цялата територия на Иран, а арабският език почти изчезва, с изключение на религиозните текстове и правото[11].
Султани редактиране
- Тогрул I бин Микаил 1037 – 1063
- Алп Арслан бин Чагри 1063 – 1072
- Джалал ад-Давлах Малик Шах I 1072 – 1092
- Насир ад-Дин Махмуд I 1092 – 1094
- Рух ад-Дин Баркиярук 1094 – 1105
- Муиз ад-Дин Ахмед Санджар 1097 – 1157
- Муиз ад-Дин Малик Шах II 1105
- Гият ад-Дин Мехмед I Тапар 1105 – 1118
- Махмуд II 1118 – 1131
- Давуд 1131 – 1132
- Тогрул II 1132 – 1134
- Масуд 1134 – 1152
- Малик Шах III 1152 – 1153
- Мехмед II 1153 – 1160
- Сюлейман Шах 1160 – 1161
- Арслан Шах 1161 – 1176
- Тогрул III 1176 – 1194
Източници редактиране
- ↑ Holt, Peter M. Some Observations on the 'Abbāsid Caliphate of Cairo // Bulletin of the School of Oriental and African Studies 47 (3). University of London, 1984. DOI:10.1017/s0041977x00113710. с. 501 – 507.
- ↑ „Aḥmad of Niǧde's al-Walad al-Shafīq and the Seljuk Past“, A. C. S. Peacock, Anatolian Studies, Vol. 54, (2004), 97; „With the growth of Seljuk power in Rum, a more highly developed Muslim cultural life, based on the Persianate culture of the Seljuk court, was able to take root in Anatolia.“
- ↑ Jackson, P. Review: The History of the Seljuq Turkmens: The History of the Seljuq Turkmens // Journal of Islamic Studies 13 (1). Oxford Centre for Islamic Studies, 2002. DOI:10.1093/jis/13.1.75. с. 75 – 76.
- ↑ а б Encyclopaedia Iranica, Šahrbānu, Online Edition: „... трябва да се има предвид, че не-персийски династии като Газневидите, селджуците и илханидите бързо възприемат персийския език и предпочитат да свързват произхода си с древните персийски царе, отколкото с тюркски предци или ислямски светци“
- ↑ C.E. Bosworth, „Turkmen Expansion towards the west“ in UNESCO History of Humanity, Volume IV, „From the Seventh to the Sixteenth Century“, UNESCO Publishing / Routledge, p. 391: „Докато арабският език запазва водещата си роля в правото, теологията и науката, културата в двора на султана и светската литература попадат под силно персийско влияние; това се вижда от бързото възприемане на персийски имена от селджукските владетели (Qubād, Kay Khusraw и т.н.) и налагането на персийския като литературен език. През XIII век в Кония живеят двама изтъкнати представители на Златния век на исляма, бежанци от монголските нашествия – Бах-ал Дин Валад (Bahā' al-Dīn Walad) и неговият син Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, чието произведение „Маснави-е Манави“ („Духовни стихове“), написано в Кония, се причислява към класическата персийска литература.“
- ↑ Grousset, Rene, The Empire of the Steppes, (Rutgers University Press, 1991), 574.
- ↑ Bingham, Woodbridge, Hilary Conroy and Frank William Iklé, History of Asia, Vol.1, (Allyn and Bacon, 1964), 98.
- ↑ An Introduction to the History of the Turkic Peoples (Peter B. Golden. Otto Harrasowitz, 1992). pg 386
- ↑ Wink, Andre, Al Hind the Making of the Indo Islamic World, Brill Academic Publishers, Jan 1, 1996, pg.9
- ↑ Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 47.
- ↑ а б Seljuq // Енциклопедия Британика. Посетен на 15 октомври 2019. (на английски)
- ↑ Daniel Pipes: „The Event of Our Era: Former Soviet Muslim Republics Change the Middle East“ in Michael Mandelbaum, „Central Asia and the World: Kazakhstan, Uzbekistan, Tajikistan, Kyrgyzstan, Turkemenistan and the World“, Council on Foreign Relations, p. 79. Цитат: „Накратко, тюрко-персийската традиция означава персийска култура, развивана под покровителството на тюркски владетели.“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Seljuk Empire в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |