Вели Махмуд паша

Вели Махмуд паша или Великият Махмуд паша е османски военен, държавник и велик везир на Османската империя на два пъти – 1456 – 1468 и 1472 – 1474. Румелийски бейлербей и командващ османския флот в периода, когато не е начело на Дивана.

Вели Махмуд паша Mahmud Paşa
велик везир на Османската империя
Роден	около 1420 г. Ново бърдо, Ново бърдо (община), Косово
Починал	18 юли 1474 г. Цариград, Османска империя
Религия	ислям
Управление
Период	1456 – 1468; 1472 – 1474
Семейство
Подпис
Вели Махмуд паша в Общомедия

Биография

Роден е около 1420 г. в Ново бърдо или Крушевац. Махмуд паша, заедно с брат си Михаил, са деца от стар аристократичен произход, които се интегрират и издигат в османската йерархия до най-високите възможни позиции. Майка му е благородничка при двора на Стефан Лазаревич, а баща му произхожда от фамилията на Филантропините, владетели на Тесалия и кръвни наследници на византийската имперска фамилия на Ангелите. Леля му, сестра на баща му, е Анна Филантропина, императрица на Трапезунд.

Още от малък Махмуд расте и се възпитава в двора на султан Мурад II в Одрин, заедно с бъдещия султан Мехмед II, където и получава солидно за времето си образование.

Махмуд паша се издига в османската йерархия непосредствено след неуспешната османска обсада на Белград (1456). Султанът е ранен, а Махмуд като негов сподвижник и съратник се отличава в битката. Назначен е за бейлербей на Румелия (на мястото на починалия от раните си Караджа паша) и велик везир на Османската империя. Благодарение на брат си, който като велик войвода е един от тримата регенти на Сръбското деспотство (заедно с Елена Палеологина и Стефан Бранкович), Смедеревската крепост преминава в османски ръце в края на 1450-те години, което де факто бележи края на Сръбското деспотство.

Махмуд паша, заедно с Исхак паша, са двамата османски предводители отличили се най-много в превземането на Константинопол, откогато Махмуд влиза в полезрението на хронистите. Вероятно за заслугите по превземането на Новия Рим, Махмуд е назначен за един от тримата османски везири в Дивана.

През 1455 г. Георги Бранкович моли Махмуд за посредничество пред Мехмед II. След като Смедерево е в османски ръце, Махмуд паша като румелийски бейлербей оглавява османската военна кампания срещу Деспотство Морея на Димитър Палеолог през 1460 г., слагайки края и на последната стара балканска деспотия.

През 1460-те години Махмуд паша оглавява редица османски военни кампании в Анатолия. Под негово предводителство за превзети Амасра и Синоп, след което в историята влиза и Трапезундската империя. В Анатолия срещу Махмуд паша е извършен неуспешен опит за убийство по заръка на Узун Хасан.

През месец май 1462 г. Махмуд паша е начело на огромна османска наказателна армия на север от Дунав – срещу безчинствата на Влад Цепеш. През септември 1462 г. Махмуд паша завладява Лесбос, а на следващата година слага край и на Босненското кралство. През 1463 г. срива до основи Хексамилиона и редица ненапълно разрушени стари византийски крепости в Пелопонес. През 1467 г. Махмуд паша е начело на наказателния османски поход срещу Скендербег, укрепил се в Круя.

През 1907 г. старата джамия на Махмуд паша е Народен музей, чиято сбирка е уредена през 1893 г. от Вацлав Добруски.

През 1468 г. Махмуд паша е поставен начело на наказателна акция срещу Караманския бейлик, но ненадейно е снет от поста велик везир, след като Мехмед II се прибира в Константинопол. Вероятна причина за това е неуспеха му срещу Скендербег, заради предполагаемите му контакти с обкръжението на последния – сред които има и роднини на Махмуд.

След продължително разследване Махмуд паша е реабилитиран и назначен за Санджакбей на Галиполи, т.е. главнокомандващ или адмирал на османския флот. Като такъв подготвя и ръководи османската флота срещу Негропонте. Разбирайки за готвения поход, венецианците сключват съюз с Узун Хасан. Последният започва да отнема османските владения в Мала Азия и Махмуд паша е отново издигнат за велик везир, оглавявайки нова военна кампания срещу Караманския бейлик.

През 1473 г. подозиран отново от Мехмед II и обкръжението му в непотизъм заради роднински назначения в Дулкадир (една от съпругите му в харема е принцеса на Дулкадир и сестра на бейовете на Дулкадир), Махмуд паша е отново снет от длъжността „велик везир“. Срещу Махмуд паша са подигнати редица обвинения за провалената като цяло малоазийска военна кампания. През 1473 г. Махмуд паша се оттегля от политиката в имението си в Хасково.

През 1474 г. Махмуд паша прави опит в личен разговор на шах да се реабилитира пред султана. Според противоречиви сведения, Мехмед II бил склонен да му прости, но обкръжението му – не. Махмуд паша е удушен и погребан в джамията издигната от него и носеща неговото име в Истанбул. Махмуд паша е инициатор и патрон на строежа на Буюк джамия, започнат непосредствено след превземането на Константинопол на 29 май 1453 г. Строежът на джамията приключва през 1490-те години, а днес в нея се помещава Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките – срещу сградата на Президентството на България.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Махмуд-паша“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​