Веслец
Веслѐц е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.
| Веслец | |
  Веслец  Веслец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 191 души[1] (15 март 2024 г.) 12,8 души/km² |
| Землище | 14,929 km² |
| Надм. височина | 316 m |
| Пощ. код | 3053 |
| Тел. код | 091888xxx |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 10789 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
География редактиране
Село Веслец се намира на около 10 km североизточно от областния център град Враца. Разположено е в северните склонове на западната част на планинския рид Веслец, откъдето е получило и името си. На около 4 km запад-югозападно от селото е най-високият връх на рида Веслец – Маняшки връх (780,9 m надморска височина), от чийто северен склон води началото си река Скът. Землището на село Веслец граничи със земищата на: село Горно Пещене – на изток; село Върбешница – на югоизток; село Костелево – на юг; град Враца – на запад и село Мраморен – на север[2]. Почвите в землището на село Веслец са преобладаващо сиви горски. Южно и югоизточно покрай селото тече на североизток малката местна река Речка, десен приток на Скът. Надморската височина при сградата на кметството в ниската крайречна част на село Веслец е около 318 m и нараства по левия долинен склон на река Речка, по който предимно е застроено селото.
Общински път на запад свързва село Веслец с второкласния републикански път II-15 (Враца – Оряхово на река Дунав), а преди тази връзка дясно отклонение от общинския път води на изток към Горно Пещене, Тишевица и нататък към други села на изток и север.
Населението на село Веслец, наброявало 652 души при преброяването към 1946 г., намалява до 208 към 1985 г. и 182 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 166 лица, за 161 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, а за останалите не е даден отговор.[4]
Транспорт редактиране
До селото пътува автобус №8, които тръгва от Автогара – Враца.
История редактиране
На 3 км южно от днешното село Веслец в полите на бърдо Веслец е местността Манастира, където са намерени развалините на голяма еднокорабна църква, строена през късното българско средновековие, и останки от средновековно българско селище, което заедно с църквата е разрушено и обезлюдено след края на XIV в. Село Веслец се среща в османските регистри за войнуци от началото на XVIII в. Вероятно към средата или края на XVIII в. средновековното село Веслец при Манастира е обезлюдено и жителите му се пръснали в махали и колиби.[2]
До 1945 г. селището е било пръснато на отделни колиби в три посоки. В зависимост от местоположението им те били наречени Мраморенски Веслец, Врачански Веслец и Върбешки Веслец.[5] През 1945 г. големите родове вземат решение населението да се премести в ниската част и така се поставя началото на сегашното село Веслец, което е от събран тип и е до река Речка. Оформят се улиците и центърът, построява се и сградата на кметството.
След 9.09.1944 г. в местността Девол край Веслец са убити от комунистите над 100 легионери от околните села.
Културни и природни забележителности редактиране
Днешното ново и събрано село е разположено по слънчевия склон на малката височина Кьосов връх край левия бряг на река Речка.[2] В местността „Бърбов кладенец“ има паметна плоча, а на „Колова поляна“ се издига паметник, в чест на Христо Ботев и неговата чета. Край селото минава и екопътеката „Ботев път“. Красивата природа, обуславяна от горите и ливадите, допринася за спокойния и здравословен начин на живот в село Веслец.
Защитената местност „Речка“ с площ 94,1 ha обхваща части от землищата на селата Веслец и Костелево. Обявена е през 1990 г. с цел опазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици.[6]
В центъра на селото има Културен дом и ново двуетажно училище, което е затворено заради малкия брой деца. На 1,5 km от селото се намира единствения на Балканския полуостров масив с лозе от сорта „Врачански мискет“.
Редовни събития редактиране
Всяка година на 31 май в местността Речка има традиционно тържество, в чест на Христо Ботев и неговата чета, която в нощта на 19 срещу 20 май 1876 г. е лагерувала в местността и на другия ден потеглила към връх „Вола“. По традиция в селото се празнува и събор, който се провежда на 2 август (Илинден).
Високите и разнообразни гори (акация, бор, бук, липа, диви круши) в околностите на селото дават възможност за развитие на пчеларството. В този район няма интензивно земеделие. Тук в село Веслец и в околностите се събира уникалния по своите вкусови качества пчелен мед от липа. Този мед се реализира на пазарите в Япония, Германия, Австрия и една малка част на традиционните пчеларски базари във Враца. Регистрирани пчелари на територията на селото са: Иван Палушев, Иван Леков, Тотка Лекова и Милка Трифонова.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1. (виж Богдан Николов)
- ↑ Справка за населението на с. Веслец, общ. Враца, обл. Враца, архив на оригинала от 5 март 2022, https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=722&ezik=bul, посетен на 5 март 2022
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Веслец, община Враца
- ↑ Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декемврий 1934. Околия Вратца. Бележките под линия на страницата за село Мраморен, град Враца и село Върбешница.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитена местност „Речка“ – към март 2022 г.
