Взривател

Взривателят е устройство, предназначено за взривяване на основния заряд на боеприпас (артилерийски снаряд, мина, авиобомба, бойната част на ракета, торпедо).

Взриватели, поставени на снаряди

Взриватели

Според принципа на работа взривателите се делят на контактни, дистанционни, безконтактни, командни, а също и на такива с комбинирано действие.

Взривател на артилерийски снаряд, 1936 г.

Първият най-обикновен взривател е разработен от Алфред Нобел за осигуряване на надежден взрив на изобретения от него динамит и се състои от капсул и детонатор. Иницииращият импулс в него е огънят. Впоследствие в армиите на различните държави получават широко разпространение ударните взриватели, които доминират в продължение на последните 100 години.

Контактни взриватели

Контактните взривателни устройства (ВУ) са предназначени за осигуряване на контактно действие, т.е. сработването на ВУ вследствие на съприкосновение на боеприпаса с целта или преграда.

Според времето за сработване контактните ВУ се подразделят на три вида:

• с мигновено действие – 0,05...0,1 ms;
• с инерционно действие – 1...5 ms;
• със забавено действие – от единици милисекунди до няколко денонощия; има многопрограмни ВУ, които могат да имат възможност за настройка на няколко варианта за сработване.

• Хидростатически взривател – сработва само при попадения в обем, запълнен с течност (това гарантира, че снаряда ще се взриви не при контакт с обшивката, причинявайки само повърхностни повреди, а в резервоара или течния топлообменник).

Безконтактни взриватели

Безконтактните ВУ служат за осигуряване на неконтактно действие, т.е. сработването на взривателя вследствие на взаимодействие с целта или преграда без съприкосновението на боеприпаса с нея.

• автоматичните, се делят по типа им на въздействие:
  • магнитен,
  • оптически,
  • радиовзривател

и пр.

Взривателите от индукционен тип имат индукционен датчик (генератор на вихрови токове), осигуряващ детонацията на БЧ при преминаването на ракетата/снаряда близо до металната обшивка на целта. При пряко попадение взрива на БЧ се осъществява от дублиращ контактен взривател.

Има перспективни комплекси въоръжения в страните на НАТО, предназначени за стрелба с боеприпаси с програмируемо взривяване с реализация на стандартизирана схема за програмиране на взривателя на снарядите тип AHEAD (дулен програматор), или в системата за подаване на боеприпаси в артилерийските системи (Бушмастър II, „Рейнметал“ Rh503, „Бофорс“ L70 и CT40. При детонацията на боеприпасите с дистанционен управляем взрив тип PABM (Programmable Air Burst Munition) се постига търсената ефективност на осколочното поражение на защитената жива сила в СИБ.

Взриватели с дистанционно действие

Дистанционните взриватели са предназначени за осигуряване на дистанционното действие, т.е. сработването в зададена точка от траекторията на полета на боеприпаса (на дистанция) без каквото и да е взаимодействие с целта. Обикновено дистанционните ВУ отмерват промеждутък от време, необходим на боеприпаса за достигане на необходимата точка от траекторията, но има и други способи за определяне на пространственото положение на боеприпаса.

Според конструкцията си има следните видове дистанционни ВУ:

• пиротехнически;
• часовникови;
• електромеханични;
• електронни.

Командни взриватели

Командните (или телеуправляемите) взриватели – това са ВУ, които сработват по команда, подавана от наземен или въздушен команден пункт.

Вижте също

• Капсул-детонатор

Външни препратки

• Средства поражения и боеприпасы: Учебник / А.В. Бабкин, В.А. Велданов, Е.Ф. Грязнов и др.; Под общей редакцией В.В. Селиванова – М.: Изд-во МГТУ им. Н.Э. Баумана, 2008. – 984 с. ((ru))
• Классификация взрывателей контактного действия ((ru))
• Козлов, В.И. Особенности конструкции взрывательных устройств к боеприпасам ствольной артиллерии и ракетным снарядам ((ru))

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Взрыватель“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​