Уикипедия

Виверови

семейство бозайници

Виверовите (Viverridae), наричани още Пълзящи котки, са семейство хищни бозайници с дребни и средни размери, което включва линзанги, цивети, генети, палмови цивети и бинтуронга. Виверовите се смятат за едни от най-примитивните съвременни хищници със структура на скелета много близка до тази при първите вивероподобни хищници от еоцена, отпреди 50 милиона години, смятани за родоначалници на Коткоподобните.

Виверови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
подразред:Коткоподобни (Feliformia)
семейство:Виверови (Viverridae)
Научно наименование
Gray, 1821
Обхват на вкаменелости
Виверови в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение редактиране

Виверовите се срещат в цяла Африка и Южна Азия (до умерените ширини на север и о-в Сулавеси на изток), а котешката генета се среща и на Пиренейския полуостов в Европа.

Физическа характеристика редактиране

Виверовите имат издължено и набито телосложение, къси крака с прибиращи се или полу-прибиращи се нокти и дълга опашка. Размерите им варират от 33 см дължина на тялото (без опашката) и тегло 650 грама при африканския линзанг, до 85 см дължина и 18 кг тегло при африканската цивета. На външен вид наподобяват котки с дълга муцуна, като повечето видове са изпъстрени с тъмни шарки, ивици или петна по тялото и черни пръстени по опашката.

Повечето вивери имат добре развити перианални жлези, които отделят секрет със силна миризма, с която някои видове отблъскват своите неприятели. Секретът от тези жлези се нарича цибетин и се използва в парфюмерията и медицината.

Черепът е издължен и плосък. Мъжките индивиди имат бакулум (пенисова кост), както при кучетата. Зъбната формула е (i 3/3, c 1/1, p 3 – 4/3 – 4, m 1 – 2/1 – 2).2 = 32 – 40.

Начин на живот и хранене редактиране

Виверовите са активни предимно нощем и обикновено живеят самостоятелно. Макар и хищници, на практика са всеядни, хранят се с дребни гръбначни (включително мърша), насекоми и други безгръбначни като червеи, ракообразни и мекотели, като разнообразяват менюто си с плодове, цвят и корени. Палмовите цивети от своя страна се хранят предимно с растителна храна.

Водят дървесен и по-рядко наземен начин на живот. Бинтуронгът дори е развил хватателна опашка, която му служи като пета ръка. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът.

Класификация редактиране

Мангустовите (Herpestidae), мадагаскарските мангустоподобни (Eupleridae) и африканските палмови цивети (Nandiniidae) до неотдавна се включваха в състава на семейство Виверови, но след по-обстойни и съвременни изследвания се отделят като самостоятелни семейства.

Азиатските линзанги (Prionodon) до неотдавна се включваха в подсемейство Viverrinae, заедно с африканските линзанги (Poiana) и останалите типични вивери. Скорошни изследвания обаче сочат морфологична прилика на тези хищници с котките, повече от всички останали виверови, и затова все повече учени подкрепят отделянето им в самостоятелно семейство Prionodontidae.

Таксономичната класификация на генетите (Genetta) все още не е утвърдена и е предмет на научни спорове, особено около генетите с розетовидни леопардови петна: maculata – rubiginosa – pardina – poensis – tigrina.

 
Цивета, азиатска вивера
 
Едропетниста цивета
 
Африканска цивета
 
Генета

семейство Viverridae – Виверови

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виверови&oldid=11988834“.