Видинският пашалък или Видински еялет (на турски: Vidin Eyaleti) е основна административна единица в рамките на Османската империя.

Видински еялет
1846 – 1864
Разположение на Балканите към 1850 г.
Разположение на Балканите към 1850 г.
Столица
Предшественик
Румелийски еялет
Наследник
Дунавски вилает

Съществува от 1846 до 1864 година, когато при осъществената административна реформа е включен в състава на Дунавския вилает. Седалището на пашата (управителя) е във Видин.

Граници редактиране

 
Санджаците (към 1870) според The Chronicles of a Virgin Fortress

Граничи на запад с Княжество Сърбия (васално на Портата), на югозапад и юг – с Нишкия пашалък, на изток – със Силистренския пашалък, на север през Дунава – с васалното Влашко.

Състав редактиране

В средата на 19 век пашалъкът се състои от санджаци с административен център съответно във Видин, Лом, Търнова (дн. Велико Търново)[1].

В книгата „Хроника на Девствената крепост“ (както е наричана от турците Видинската градска крепост поради това, че никога не е била завземана със сила) е публикувана приложената карта със санджаците (към 1870-те години) на Видин, Адлие (дн. гр. Кула), Белоградчик, Берковица, Враца, Лом, Рахова (днес Оряхово)[2].

Според същата статия в турската уикипедия съставът на пашалъка включва санджаци с центрове Белоградчик, Зищови (дн. Свищов), Ивраца (дн. Враца), Лом, Лофча (дн. Ловеч), Нигболу (дн. Никопол), Плевне (дн. Плевен), Рахова (дн. Оряхово).

Източници редактиране

Външни препратки редактиране