Виедма (езеро)

Ледниково езеро в Южните Анди, Аржентина

Виедма (на испански: Lago Viedma)[1] е второто по големина ледниково езеро в Аржентина след Лаго Архентино и се намира в провинция Санта Крус. Площта му е 1193 km², дължина от запад на изток 80 km, ширина до 15 km, обем 119 km³, максимална дълбочина 304 m (по непотвърдени данни дълбочината му достига до 900 m). Открито е през ноември 1782 г. от испанския морски офицер, изследовател на Патагония Франсиско де Виедма и Нарваес (заедно с брат си Антонио) и носи неговото име.[2]

Виедма
Lago Viedma
— ледниково езеро —
Космическа снимка на НАСА, октомври 1994
Космическа снимка на НАСА, октомври 1994
-49.5833° с. ш. -72.5° и. д.
Местоположение в Аржентина
МестоположениеПровинция Санта Крус
Притоциледн. Виедма, реки Вуелтас, Кондор
Оттокр. Леона → ез. Лаго Архентино → р. Санта КрусАтлантически океан
Дължина80 km
Ширина15 km
Площ1193 km2
Дълбочина304 m
Воден обем119 km³
Надм. височина252 m
Водосб. басейн7342 km²
Виедма в Общомедия

География редактиране

Езерото е с ледников произход и е разположено на 252 m н.в., в източното подножие на Патагонските Анди. На северозапад от него се намират привлекателните за алпинистите върхове Монте Фицрой (3375 m) и Серо Торе (3128 m). То се е образувало в резултат от преграждането с крайни морени на водите стичащи се от съседните ледници, разположени на Южнопатагонското ледено поле. Дължината на бреговата му линия е 291 km и е слабо разчленена. Западните му брегове са високи и стръмни, а източните са полегати, покрити със степна растителност. Основното му захранване идва от ледника Виедма, който се спуска от запад от Южнопатагонското ледено поле. Езикът на ледника навлиза в езерото и може да се наблюдава от плавателен съд. Широчината му е 2,5 km и е висок около 50 m. Езерото Виедма приема води и от малките реки Вуелтас (70 km) и Кондор и от множество потоци, стичащи се от Национален парк Лос Гласиарес. От югоизточния му край изтича река Леона, вливаща се по-южно разположеното езеро Лаго Архентино.[2]

Историческа справка редактиране

До идването на европейците територията е обитавана от племето аоникенки (южни теуелче), които го наричали Капар (по името на често срещано растение по бреговете). След откриването му (ноември 1782 г.) от братята де Виедма, които се изкачват нагоре по течението на реките Санта Крус и Леона, то носи тяхното име. През 19 век дотук достига и експедицията на Франсиско Морено. През 1945 г. е създаден Национален парк Лос Гласиарес и езерото Виедма е част от него. От 1981 г. влиза в списъка на ЮНЕСКО за културно и природно наследство.

Галерия редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране