Вилендорфска Венера
Вилендорфската Венера или Венера от Вилендорф (на немски: Venus von Willendorf) е статуетка от периода на праисторията, която изобразява женска фигура с пищни форми.
| Вилендорфска Венера | |
 | |
| Автор | неизв. |
|---|---|
| Година | 24 хилядолетие пр.н.е. – 30 хилядолетие пр.н.е. |
| Вид | скулптура, археологически обект |
| Материал | известен |
| Размери | 11,1 см × ? |
| Местоположение | Природоисторически музей, Виена, Австрия |
  Местоположение на откритието в Австрия. | |
| Вилендорфска Венера в Общомедия | |
Открита е в палеолитното находище край село Вилендорф, до гр. Кремс, Долна Австрия.[1] Статуетката се съхранява в Природоисторическия музей във Виена.
След откриването и наименуването на Вилендорфската венера са открити много подобни статуетки. Всички те са наречени Палеолитни Венери. макар че далеч предшестват митологичната Венера.
Вид редактиране
Гледайки снимката на Венера Вилендорф, можете да научите повече за нея външен вид. Статуетката изобразява гола женска фигура с хипертрофирани кръгли форми. Ръцете на Венера са положени върху гърдите ѝ. Предположенията за значението, което предците са поставили в цифрата, са различни. Някои учени смятат, че то символизира плодородието и обединението на рода, други забелязват елементи на ловна магия, третото предположение показва, че Венера е била покровителка на силите на природата.[2]
Появата на Вилендорфска Венера не е знак, че майсторите просто не знаят как да изобразяват елегантното и красиво женско тяло. Успоредно с това те създават красиви рисунки и фигури, където на формите се дават по-тънки и гладки линии.[2]
Факт е, че целта да се направи Венера е съвсем различна. Най-вероятно това е образът на Майката Земя, в утробата на която са поставени душите на починалите, очаквайки тяхното завръщане, за да продължат да съществуват в тялото на живо същество. Има и други версии. Може би фигурата представлява човешката раса, голямата Майка, която неуморно създава нов живот.[2]
Лице редактиране
Статуетката се отличава с липсата на този елемент. Тя е безлична (без лице). За палеолита е характерна особеност. Лицето по онова време е основната проява на човешката индивидуалност, следователно всички изображения и фигури, където липсва, трябва да се тълкуват като символи. Венера е обективното изразяване на това, което древните са имали предвид под плодородието. Те извършили погребалния ритуал, където вероятно използвали тези фигурки, затова вярвали, че душата е вечна и има способността да се възкресява.[2]
Материал редактиране
Фигурката е изработена от оолитен порест варовик. Интересно е, че този материал не се намира в района, където е била открита статуетката. От известно време произходът на Венера остава загадка за изследователите. Вероятно варовикът е бил добит близо до чешкия град Бърно, който е почти на 140 км от село Вилендорф. Там се намира Стралската скала, чийто варовиков масив е много близък по състав с материала на Венера.[3]
Друг интересен момент е, че фигурката първоначално е била покрита с червена охра. Този факт говори в полза на предположението за ритуалното предназначение на статуетката. Най-често покритите с охра религиозни предмети.[3]
Изображения редактиране
Източници редактиране
- ↑ „Вилендорфската Венера е най-ранния символ, възхваляващ женската плодовитост“ // flashnews.bg, 25 август 2019. Посетен на 21 януари 2020.
- ↑ а б в г „Венера Вилендорфска: описание, фотографска скулптура“ // bg.puntomarinero.com. Посетен на 21 януари 2020.
- ↑ а б „Венера Виллендорф: описание, размер, стил. Венера на Вилендорф 21 век - Изкуство - 2020“ // bul.mainstreetartisans.com. Посетен на 21 януари 2020.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Вилендорфската Венера
