Кале (Виница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кале.
Калето или Градище или Винишкото кале (на македонска литературна норма: Виничко кале, Кале) е крепост, съществувала през античността и средновековието, разположена над град Виница, Северна Македония.[1][2][3][4]
| Кале Кале | |
 Калето от юг | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Виница |
| Основаване | античност |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
| Кале в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Крепостта е разположена югозападно от Виница на рид, извисен 40 – 70 m над Винишкото поле. Най-достъпен е от юг през малко седло, което изкуствено[2] пресечено с отбранителна цел. В северното подножие на рида минава пътят Щип — Виница — Берово, в античността Астибо — Баргала — Партикопол. Стар планински път тръгва от Калето на юг и през Плачковица изблиза в Радовишкото поле.[5]
Крепостната стена обхваща 3,2 ha (320 х 140 m).[5]
История редактиране
Разкопки редактиране
Археологическо проучване на крепостта под името Градище пръв прави в 1954 година Миодраг Гърбич. В 1959 година на Винишкото кале проучвания правят Милутин и Драга Гарашанин,[3] публикувани в статията „Археологически бележки за проучванията в Източна Македония“[3][6] от 1959 година.[3] В 1978 година експедицията на Археологическия музей, начело с Цоне Кръстевски също прави оглед, а от 1985 година започват разкопки, които продължават и в XXI век. Първоначално разкопките са защитни, а скоро стават и систематични и разкриват стратиграфията на археологическия обект. Водени са от Коста Балабанов и Цоне Кръстевски, които правят серия публикации.[3][7][8]
Античност редактиране
От античността са открити изписани вази и монети на Филип II Македонски. Крепостната стена е изградена в IV век с хоросан, като обхваща 2 ha. В VI век стената е обнована заедно с челната кула и на югоизточната част е дозидана нова кула с вход през нея. В 1985 - 1990 година тук е разкрита ранохристиянска църква, част от магазин с вкопани питоси и до него част от богата къща с перистил,[5] която вероятно е била епископската резиденция. В нея са открити много керамични плочки с релефни изображения на библейски сцени - така наречените Винишки теракотени икони, с които са били украсени стените. Сградите са пострадали от пожар и са били цялостно разрушени в VI век - открити са много монети на Юстин II от 569 - 570 година.[9]
Според видния археолог Иван Микулчич, съдейки по концентрацията на 10 базилики във Виница и околността, макар и малка крепостта е била издигната в епископски център - може би Келенидин.[9]
Средновековие редактиране
В Горния град (акропола) в южния дял на кастела, който е голям 0,4 ha, в средновековието е издигната нова стена върху разрушената късноантична. Обновена е и челната кула. Зидарията е по-слаба, без хоросан. В северозападната част на новата крепост е оформено гробище. В гробовете са открити накити от X - XIII век. Обновена е вероятно базиликата в средния кораб.[9]
Бележки редактиране
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 168.
- ↑ а б в г д Виничко кале // Музеј на град Виница. Архивиран от оригинала на 2019-04-24. Посетен на 23 април 2019 г.
- ↑ Ѓорѓиевски, Дејан. Прилог кон датирањето на виничките теракоти // Патримониум 5 (10). 2012. ISSN 1857-5811.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 170.
- ↑ Гарашанин, М. и Д. Археолошке белешке за рекогносцирања у Источној Македонији // Зборник на Народниот музеј за штипскиот крај I. Штип, 1959.
- ↑ Крстевски, Ц., З. Белдедовски. Рекогносцирање и наоди околу Виница // Macedoniae acta archaeologica 7 - 8. Скопје, 1987. с. 153 - 166.
- ↑ Балабанов, К., Ц. Крстевски. Теракотните икони од Виница. Скопје, 1991.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 171.