Викенти Пеев
Викенти Пеев (изписване до 1945 година: Викенти Пѣевъ) е български католически епископ, монах капуцин и апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[2] Периодът на неговото архиерейско служене може да бъде определен като „апогея“ в историята на католическата книжнина в България.[3]
| Викенти Пеев | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
11 ноември 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Лудвиг, Пловдив, Република България |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Викенти Пеев в Общомедия | |
Биография редактиране
Викенти Пеев е роден на 11 ноември 1873 година[2] в село Балтаджии (днес квартал Секирово на град Раковски). През 1885 година той постъпва в католическата семинария в град Пловдив. След завършване на семинарията през 1889 г. Викенти е изпратен в Ориенталския капуцински институт Буджа, Турция да продължи образованието си. След това следва философия и теология в семинарията в Сан Стефано.
Ръкоположен е за свещеник на 15 март 1896 година от Андрей Тимони, архиепископ на Смирна. След завършването на образованието си със специален декрет от Конгрегацията за пропаганда на вярата Викенти Пеев е назначен за мисионер. През същата година е избран за преподавател по богословие и право в Института, къде работи почти 18 години.
На 13 декември 1912 година е избран за титулярен епископ на Лирба и за епископ-коадютор на Софийско-пловдивския апостолически викариат т.е. с право да наследи архиепископ Менини като софийско-пловдивски викарий.[2] На 2 март 1913 година[2] в църквата „Сан Лоренцо от Бриндизи“ в Рим Викенти Пеев е ръкоположен за епископ и е приет на аудиенция при папа Пий Х.
Неговото епископство в България подобно на това на неговия наследник по-късно – Иван Романов - започва по времето на световна война. Управлението на викариата поема на 12 октомври 1916 г.,[2] след смъртта на архиепископ Роберто Менини.[4]
В началото има големи противоречия с мирските свещеници, които от своя страна има проблеми с капуцините мисионери. За този част от живота си Викенти по-късно ще каже: Това, което съм, го дължа на отците капуцини. Ще им бъда вечно признателен и с думи, и с дела. Това не ми пречи обаче да заявя, че като владика на всички, включително и на мирските свещеници, моите грижи са отправени и към това именно духовенство и техните права трябва да се зачитат. Изказвам убеденост, че с взаимна любов проблемите могат да се разрешат и всички трябва да знаят правата и задълженията си.
През 20-те години прави неуспешни опити да възстанови семинарията за обучение на мирското духовенство. По негово време представители на католическата интелигенция в България се събират на конгрес в София и решават да издават католически орган. На 8 май 1924 година е издаден първият брой на вестник „Истина” на български език.[3]. Kатолическият печат по време на неговото управлиение изживява своя разцвет. Безспорна заслуга за това има издателството „Добър печат“ ръководено от на отец д-р Дамян Гюлов.
Той умира на 2 ноември 1941 година и е погребан на 4 ноември в Пловдив. Преди погребанието му, по време на литургията мирският свещеник Йосиф Стойков произнася прочувствено слово, в което отбелязва, че делата на епископа са по-силни от смъртта. Погребан е в католическата катедрала в Пловдив.
Награди редактиране
- орден „Св. Александър“ II степен – 1921 г.
- орден за „Граждански заслуги“ I степен – 1938 г.
- Асистент на папския трон – 1938 г.
- Папска графска титла – 1940 г.
Бележки редактиране
- ↑ pejov // Посетен на 12 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д Bishop Cletus Vincent Pejov (Peef), O.F.M. Cap. † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
- ↑ а б Ваташки Р., „Епископ ВИКЕНТИ ПЕЕВ – възпитаник на Ориенталския капуцински институт“ в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология“ в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 277-291.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
| Антал Пап | → | лирбенски епископ (13 декември 1912 – 3 ноември 1941) |
→ | Вилем Мютсартс |
| архиепископ Роберто Менини | → | апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (12 октомври 1916 – 2 ноември 1941) |
→ | епископ Иван Романов |