Виолета Гиндева

Виолета Гиндева
	Виолета Гиндева
българска актриса
Родена	14 юни 1946 г. Сливен, Царство България
Починала	21 април 2019 г. (72 г.) София, България
Учила в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Награди	Златната роза (1969)
Актьорска кариера
Активност	1967 – 2019
Семейство
Баща	Панайот Гиндев
Съпруг	Емил Джамджиев
Деца	2
Уебсайт	Страница в IMDb

Виолета Панайотова Гиндева е българска театрална и филмова актриса.^[1]

Биография редактиране

Родена е на 14 юни 1946 г. в Сливен. Дъщеря е на професора по философия Панайот Гиндев. Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в кв. Клуцохор, като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ през 1968 г.

Играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе (1968 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1971), Театър „София“ (1971 – 1974), Народен театър „Иван Вазов“^[1] (1974 – 1993; 2015 – 2019), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1994 – ?), Театър 199. Директор на кафе-театъра в кафе-бар „София“ от 1998.

Член на СБФД (1973), на БСП – ВПС (1990).

Участва в като статистка в „Отклонение“ и има малка роля в „Един снимачен ден“. Нейният пробив в киното идва „Иконостасът“ (по „Железният светилник“ и част от „Преспанските камбани“). Там тя изиграва ролята на Катерина. За изпълнението си печели най-добра награда на Варненския кинофестифал (1968), а само след няколко месеца и в играе и в „Князът“.

Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в „Черните ангели“ на режисьора Въло Радев през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е Виолета Якова.

През 1970 г. по време на репетициите на „Почивка в Арко Ирис“, Гиндева разбира че е бременна, но когато съобщава новината на режисьора Филипов, той побеснява. Вече е канил Иван Кондов и Апостол Карамитев да играят в постановката му, но те му отказват. Пиесата е посветена на петия конгрес на БКП и е от изключително значение.^[2] Директорът на театъра Александър Гетман събира директорския съвет и поставя условие на Гиндева – „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!“. Това вбесява Гиндева до такава степен, че тя му отвръща: „Сега разбирам защо вашият син се е самоубил“.^[3] Tя решава да запази детето си, напуска Народния театър и започва да играе в театър „София“.^[4]

През 1971 г. я канят за продължението на „Всеки километър“, но тя отказва. Играе образа на Севда в „Снаха“. През 1975 г. се снима в „Сватбите на Йоан Асен“ заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев.^[1] В „Чичо Кръстник“ на режисьора Стефан Димитров партнира отново на Коста Цонев, а също и на Стефан Мавродиев и Катя Паскалева (1988 г.).

От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.^[5]

През 2008 г. започва да ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с асистент Михаил Ботевски. През периода 2015 – 2019 г. играе в постановките „Лунатици“ от Кен Лудвиг и „Чаровно лято и неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки в Народния театър.

Журналистка в радио „Експрес“. Взима интервю от Тодор Живков през 1994 г. Някогашният държавен глава я посреща със смях – „А, тебе съм те гледал някъде“^[4].

През 2004 г. Гиндева става заместник-кмет на Пазарджик по културните въпроси. Организира кинофестивала „Европа е тук“, с най-нашумелите заглавия на европейското кино.

Виолета Гиндева умира на 72 години след кратко боледуване на 21 април 2019 г. в София.^[1]

Награди и отличия редактиране

Заслужил артист (1977).
Народен артист (1984).
Орден „Кирил и Методий“
II награда за филма Един снимачен ден на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1968).
I награда за ролята на (Катерина) от филма „Иконостасът“ на ФБФ (Варна, 1969).
I награда (колективна) за филма „Черните ангели“ на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).
Специалната награда (колективна) за филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).
III награда „за женска роля“ за ролята на (Едел) от „Червено и кафяво“ на Националния преглед на българската драма и театър (1974).
Наградата „за екранизация на произведение от литературната ни класика“ за филма „Снаха“ в лицето на режисьора Васил Мирчев на ФБИФ (Варна, 1976).

Театрални роли редактиране

„Между два изстрела“ (Бистра)– Лора
„В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Мила
„Когато гръм удари“ (Пейо Яворов) – Бистра
„Крал Лир“ (Уилям Шекспир)
„Чифликът край границата“
Дебютира в постановката „Двоен креват за Адам и Eва“ (постановката е спряна)

Телевизионен театър редактиране

„Нашествие“ – Олга
„Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров) – Вела
„Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) (Оскар Уайлд)
„Недоразумението“ (1986) (Албер Камю)
„Стачката“ (1982) (Кирил Василев) – Люба Ивошевич
„Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Теофана – Чечи
„Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“ (1980) (Пол Зиндел)
„Ернани“ (1979) (Виктор Юго)
„Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
„Разпятието“ (1977) (Рангел Игнатов) – Райна княгиня
„Макбет“ (1977) – лейди Макбет (Уилям Шекспир, реж. Хачо Бояджиев) – 2 части
„Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
„Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев) – Яна
„Две тъжни истории за любовта“ (по Антон Павлович Чехов) – Вера Гавриловна Кузнецова

Филмография редактиране

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
2006	Време за жени
2004	Без семейна прилика	2 ч.		Надя
?	При другарите на татко			майката
1991 – 1992	Любовниците	8		Вера, съдържателка на кафене (в 1-ва серия)
1984	Златният век	11		болярката, жената на болярина Михаил (в 9-а серия)
1983	Прадеди и правнуци. Каменно гнездо	5		болярката Гълъбина, съруга на Станко Кусам
1981	Игра с огъня			майката
1980	Приключенията на Авакум Захов	6		Ирина Теофилова, секретарката на Рашков (в 3 серия)
1980	Юмруци в пръстта			Мария
1976	Снаха			Севда
1975	Сватбите на Йоан Асен	2		Ирина
1974	Заземление			Ирина, жената на Кирил
1974	Спомен			Мила
1973	Последна проверка	12		Катя Илиева
1973	Дъщерите на началника	2		Кита
1972	Чертичката			момичето
1971	Демонът на империята	10		Софи
1971	Във влака		бременната
1970	Черните ангели	2		Искра
1970	Князът			Мария, жената на Светослав
1969	Иконостасът			Катерина
1968	Един снимачен ден (тв)			момичето
1967	Отклонение