Височка Ржана
Височка Ръжана или Височка Ржана (на сръбски: Височка Ржана) е село в община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2011 г. населението му е 23 души, докато през 1991 е било 54 души.
| Височка Ръжана Височка Ржана | |
  Височка Ръжана | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 23 души (2011) |
| Пощенски код | 18306 |
География редактиране
Селото е разположено в котловината Висок, между планината Видлич и западните склонове на Стара планина, на устието на река Йеловичка (Врелска) във Височица.
История редактиране
Селото се споменава като Иржана Височка в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година. Петима местни жители – Поп Стоян, Михне Пею, Велко Кирило, Петко Петри и Пею Радивой дължат налог от 155 овце.[1]
По Берлинския договор от 1878 година селото е включено в пределите на Сърбия. През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Височка Ръжана е център на община в Пиротска селска околия и има 468 жители.[2]
Население редактиране
- 1948 – 561 жители.
- 1953 – 580 жители.
- 1961 – 516 жители.
- 1971 – 301 жители.
- 1981 – 144 жители.
- 1991 – 101 жители.
- 2002 – 54 жители.
- 2011 – 23 жители.
Според преброяването от 2002 година жителите на селото са сърби.
Културни забележителности редактиране
- Ржански манастир „Света Богородица“, намиращ се в подножието на планината Рудина. Църквата е издигната през 1853 година, на основите на по-стар храм.[3]
Личности редактиране
Родени във Височка Ръжана редактиране
- Младен Ръжанов, български общественик
Други редактиране
- Сава Младенов (1845 - 1876), български революционер, по произход от Височка Ръжана
Бележки редактиране
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 157.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
- ↑ Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 33.[неработеща препратка]