Витале Фалиеро
Витале Фалиеро (на италиански: Vitale Faliero Dodoni) е тридесет и втори дож на Република Венеция от 1084 до 1095 г.
| Витале Фалиеро Vitale Faliero Dodoni | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1096 г.
|
| Погребан | Сан Марко, Венеция, Италия |
| Семейство | |
| Деца | Орделафо Фалиеро |
| Витале Фалиеро в Общомедия | |
Витале Фалиеро произлиза от знатно венецианско семейство и е един от съветниците на предишния дож Доменико Селво като вероятно взима участие и в неговата оставка от поста след тежкото поражение на Венеция от Робер Гискар през 1084 г.
Фалиеро получава от византийския император Алексий I Комнин титлата дук на Далмация и Хърватия през 1085 г.[1], въпреки че по това време унгарският крал Ласло I вече се наименува крал и на хърватите.
По време на управлението на Фалиеро Венеция е налегната от глад, освен това е сполетяна и от земетресения.
Витале Фалиеро умира през декември 1095 г. и е погребан в базиликата Сан Марко.
Той е и първият дож, чийто портрет е известен, изображението му е увековечено в базиликата.
Семейство редактиране
Витале Фалиеро има брак с Корнела Бембо.[2] Неговият син Орделафо Фалиеро става тридесет и четвърти дож.
Бележки редактиране
| Доменико Селво | → | дож на Венецианската република (1084 – 1095) | → | Витале I Микеле |