Витина
- Вижте пояснителната страница за други значения на Витина.
Вѝтина (старо име: Кючук дере) е село в Южна България, област Смолян, община Рудозем.
| Витина | |
  Витина  Витина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 136 души[1] (15 март 2024 г.) 15,3 души/km² |
| Землище | 8,884 km² |
| Надм. височина | 918 m |
| Пощ. код | 4975 |
| Тел. код | 03055 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 11301 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Рудозем Недко Кулевски (ДПС; 2023) |
Транслитерация на английски: Village Vitina Регион: Южен Централен планов регион на България Област: област Смолян Община: община Рудозем Геогр. ширина: 41.4329987 Геогр. дължина: 24.7999992 Надморска височина: от 700 до 999 Разстояние по въздух до столицата София: 185.213km Площ землище: 8.884km2 Население: 161 човека (31.12.2013) Пощенски код: 4975 Телефонен код: 03055
История редактиране
В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от селото са постъпили в армията 2 войници, което е косвено доказателство, че по онова време в селото са живели помаци.[2] Витините (Битини, на гръцки: Ξρακες Βιθυνοί, Bithynoi) са тракийско племе, населяващо областта Витиния в Мала Азия. Според Херодот, племето по-рано нарича себе си стримони и живее край р. Стримон, откъдето е изтласкано заедно с племето тини от мизите и тевкрите, и при преселението си към Мала Азия получава името витини, давайки това име и на областта, в която се заселва. Според Ариан епоним на витините е Битинос, осиновен син на Борей; според друга версия Битинос е син на Одрис.
Херодот оставя и описание на облеклото и въоръжението на витините: облечени са с хитони, над които са наметнати зейри; носят шапки от лисича кожа, краката им са омотани с еленова кожа. Въоръжени са с къси копия за хвърляне, прашки, къси мечове и щитове пелта
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Кючукдере има 13 къщи.[3] В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в селото живеят 110 помаци.[4]
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 98.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна печатница, [1918]. с. 293.
