Свети Вит (на латински: Sanctus Vitus) е християнски светец, римски мъченик от времето на ранното християнство. Убит е през 303 година по време на гоненията на християните от Диоклециан и Максимин в Римската империя. Православната църква чества паметта на свети Вит на 16 май или 15 юни по юлианския календар – Видовден. Католическата църква слави светията на 15 юни. Спада към Четиринадесетте свети помощници на Църквата.

Свети Вит
Светец
Роденок. 290 г.
Починал303 г.
Почитан вХристиянство
Празник15 юни, Видовден
Атрибутикотел, петел, лъв
ПокровителствоЧехословакия, Сърбия, Долна Саксония, Прага, Мадзара дел Вало, Фаха, Форио, Епилепсия, хорея минор, актьори, танцьори, домашно куче, бури, змийско ухапване
Свети Вит в Общомедия

Житие редактиране

Няма запазени достоверни исторически свидетелства за живота и мъченичеството на свети Вит. Според църковното предание е бил син на римски сенатор от Сицилия. Като дете на седем, а според други източници на дванадесет години, приема християнството под влиянието на своя наставник Модест.

Според преданието свети Вит се отправил към Рим, където, поставяки ръка върху главата му, изгонил бесовете от сина на император Диоклециан. По-късно, когато бил заставен да се поклони на римските богове, той отказал и бил арестуван. Бил хвърлен на арената, за да бъде изяден от лъвовете, които така и не докоснали праведника. Накрая го пуснали в котел с врящо масло.

По неизвестни причини през 16 век в Германия се разпространило поверие, че болен човек може да оздравее, ако танцува пред статуята на светеца в деня на неговия църковен празник. За някои тези танци се превърнали в мания, която започнали да бъркат с нервното заболяване хорея. Впоследствие болестта била наричана и като „танцът на Свети Вит“.

Патронажът на Свети Вит е много популярен в Европа. Светецът покровителства много аспекти от ежедневието и професията на християните особено през Средновековието, а него са обречени храмове като Пражката катедрала.

Галерия редактиране