Вишан
Вишан е село в Западна България, намиращо се в Община Драгоман, Софийска област. Отдалечено е на 19 км западно от Драгоман и на около 3 км източно от границата с Република Сърбия. Селото се намира в историко-географската област Бурел. Няколкото му махали, събрани вкупом са разположени върху хълмове, характерни за планинския облик на покрайнината. Средната надморска височина на селото е 671 м. Населението на Вишан към 2010 г. е 36 души.
| Вишан | |
  Вишан  Вишан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 28 души[1] (15 март 2024 г.) 2,36 души/km² |
| Землище | 11,924 km² |
| Надм. височина | 702 m |
| Пощ. код | 2213 |
| Тел. код | 07175 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 11332 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
География редактиране
Село Вишан е разположено на присойните склонове на ридовете Цокин дол и Стара бачия и в образуваните по тях долове. Главната част от селото, която носи името Сред село лежи в доловете Селски и Цигански, и на простиращия се между им склон. Източно от нея е Майсторова махала, разположена в дола Провалия, а западно от нея се намира Дрилкина махала, която лежи на южния склон на рида Дойкин кръст, северно разклонение на Цокин дел.
Етимология на името редактиране
Според „Българския етимологичен речник“ името е от вис, височина + наставка -jan или от личното име Виша̀н. Сравними са старополските лични имена Wysze-mir, Wysze-słау, Wysz-ęta.[2]
История редактиране
Село Вишан е старо средновековно село. Първите сведения за него са от турската документация от XVI век, където е записано под същото име. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Вишан е отбелязано като село с 16 домакинства и трима неженени жители.[3]
Селото се среща и в османските данъчни регистри от 1624 г. с 3 домакинства. Вероятно от този период е разрушената църква в местността „Калугерица“, където според преданието е имало манастир. Легендата разказва, че турци пренасяли злато по посока на Драгоман, когато били нападнати и обрани от калугерите от манастира и след това за отмъщение обителта била разрушена, а част от монасите избити. Друг вариант на тази легенда разказва, че турците били нападнати от разбойници, преоблечени като калугери.[4]
Население редактиране
| Година | Население | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1880 | 314 | |||||||||
| 1892 | 381 | |||||||||
| 1900 | 451 | |||||||||
| 1910 | 517 | |||||||||
| 1929 | 537 | |||||||||
| 1934 | 637 | |||||||||
| 1946 | 632 | |||||||||
| 1956 | 520 | |||||||||
| 1965 | 372 | |||||||||
| 1975 | 199 | |||||||||
| 1985 | 129 | |||||||||
| 1992 | 116 | |||||||||
| 2001 | 62 | |||||||||
| 2011 | 40 | |||||||||
| Източници:[5][6] | ||||||||||
По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в с. Вишан живеят 314 жители.
Оброчища редактиране
Както всички села в Бурел, така и във Вишан има оброци и оброчища. Описващи кръг около селото, оброците са следните:[7]
1. Оброк "Св. Троица" – намира се югоизточно от центъра на селото, при Нешина махала, под стара круша. Кръстът е счупен, останала е само горната му част, където е врязан надписът: "1909 ГОД/ СТА ТРЦА НА/ ТДРЪ ИАРВЕСЕЛ".
2. Оброк с неизвестен светец (Дойкин кръст, Говежди кръст) – намира се на 500 м югоизточно от центъра на селото. Кръстът е счупен и фрагментите му са поставени под стара круша. Той е от типа кръглоглави. Нарича се Говежди, защото на него се служи само при специални случаи – болести по говедата.
3. Оброк „Св. Спас“ (Спасов кръст) – на 1 км източно от центъра на селото, до Горна махала, също под круша. На този кръст служи родът Станеви, но на Спасовден се е събирало цялото село. Носели се колачи, правело се курбан. Хората предполагат, че това е най-старият оброк в селото.
4. Оброк „Св. св. Петър и Павел“ – на 1200 м североизточно от селото, в източния край на Майсторова махала. Кръстът е бил счупен и е съединен с метални шини. На него е издълбана годината 1884. До стария кръст е поставен нов, върху който е отбелязана годината 1991.
5. Оброк „Св. Богородица“ – на около 400 м югоизточно от центъра на селото, в местността „Росуля“. На източната му страна е издълбан мотив с ваза, от която право нагоре излиза цвете, а на обратната страна – годината 1905.
6. Оброк „Св. Георги“ – на 500 м южно от селото, в местността „Росуля“. Между страночните му рамене има надпис: „ИИСУС ХРИСТОС НИКА“. При този оброк на Гергьовден се е събирало цялото село. Всяко семейство носело печено агне и колач. До кръста все още стоят камъните, върху които са седели старейшините на фамилиите.
7. Оброк "Св. Никола" – на 200 м северозападно от центъра на селото.
8. Оброк с неизвестно име в местността „Калугерица“ – кръстът е поставен върху руините на отдавна разрушена църква. Според преданието тук е имало манастир. Мястото е изолирано и не се поддържа от конкретна фамилия.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 157.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 175.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.65
- ↑ Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
- ↑ statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Петрунова, Б.; Григоров, В.; Манолова-Николова, Н. – „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, МЦПМКВ, София, 2001 г.