Вишеград (крепост)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вишеград.
Вишеград е древна урбанизирана територия/местност на около 5 km югоизточно от град Кърджали над водите на язовир Студен кладенец, на десния бряг на река Арда над село Вишеград.
| Вишеград | |
 Вишеградската крепост | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Вишеград Местоположение в България Област Кърджали | |
| Страна |  България |
| Област | област Кърджали |
| Археология | |
| Вид | крепост |
| Период | средновековна |
| Вишеград в Общомедия | |
Крепостта Вишеград е обявена за паметник на културата от национално значение през 1968 година, както следва: „Област Кърджали… № 1. С. Вишеград, Римска крепост – м. „Хисар алът“ – 500 м И, Архитектурно-строителен от Античността и Средновековието, ДВ бр.67/1968 г.“.[1]
Наименование редактиране
Името Вишеград е с български произход и означава „град на високо“, „висок град“ – давано на крепости и в други европейски държави. Сред части от местното население крепостта (замъкът – по Никола Иванов[2]) е известна и с топонима Хисар Юстю (Горна крепост).
Местоположение редактиране
На тази територия, освен село Вишеград са разположени:
- Тракийска крепост, върху възвишението „Каменен харман“, на 2 km югозападно от село Вишеград
- Средновековна крепост, на 50 m северозападно от село Вишеград.[3]
- Откритите археологични обекти в прилежащата територия на селото и крепостите свидетелстват за тракийския облик на материалната култура на древните заселници.
Тракийската крепост е изградена на кота 369,3 m. Средновековната крепост е изградена на кота 306,4 m.[4] Двете крепости и селото са разположени на една извита линия. Свързват ги естествени седловини с плавен наклон към реката.
Тракийска крепост редактиране
Тракийската крепост е изградена във „времето между бронзовата и ранножелязната епоха“.[3](Иван Балкански) Населението на Тракийската крепост Вишеград принадлежи на ранните европейци от „… епичното Преселение на народите от граничното време на бронза.“[5] Основателно се допуска, че тази крепост продължава развитието си и през Античността и Средновековието – I и II българско царство.[3]
От изток, юг и запад е достъпна само на отделни места. Северната страна е защитена със стена, която има дъговидна форма, разширена в западния край. При разкопките, които са правени тук през 1971 – 1974 г., е разчистена крепостната стена и вътрешността на крепостта.
Стената е дебела приблизително 2 метра и е висока около 1 метър. Зидана е с необработени камъни, споени с калов разтвор, като на места фугите са запълнени с малки камъчета и пръст. Входът към крепостта се намира в най-източния край, той е широк около 2 метра.
На няколко места във вътрешността са открити подове на землянки и основи на пещи. При разкопките са намерени още хромели, фрагменти от глинени съдове, железни оръдия на труда и оръжия. Най-ранните материали са от прехода между бронзовата и ранножелязната епоха.
Средновековна крепост редактиране
Средновековната крепост има пряка визуална връзка през реката с крепостта на кота 586,7 m, отъждествявана със средновековната българска крепост Моняк (Moniac)[6][7]/Мъняк[8] на насрещния ляв бряг на река Арда, както и с крепостта на Кърджалийския манастир (около 230 m) – раннохристиянски ансамбъл с черква „Свети Йоан Предтеча“, на десния бряг на река Арда.[9] Изказани са основателни предположения, че корените на днешния град Кърджали са в крепостта Вишеград, която може да се свърже със значителния по размери и население град, с обширен некропол, върху малка част от който е построен Кърджалийският манастир с крепостни стени и черква „Свети Йоан Предтеча“, открит от Ст.н.с.к.и.н. Екатерина Манова[10][11][12] през 1962 година. По темата пише проф. д-р Стамен Михайлов[13] от БАН.
Прилежаща територия редактиране
На 150 m югозападно от днешното село Вишеград има намерени не по-малко от 17 тракийски могили. 2 тракийски надгробни могили са открити в местността „Южин“ на 1,5 km южно от село Островица до Вишеград. Част от тези могили са разрушени при изкопни работи. Могилите са проучени чрез археологични разкопки през 1970 – 1972 година от екип с ръководител Цветана Дремсизова-Нелчинова и с участието на археолога от Окръжния исторически музей – Кърджали Иван Балкански[3][14]
Източници редактиране
- ↑ Министерство на културата на Република България – Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“ (НИНКН) към 2017 г.
- ↑ Иванов, Никола. Сборник „По дирите на Патриарх Евтимий“ (осъвременен правопис). Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки: Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018
- ↑ а б в г Балкански, Иван. Кърджали, Археологически паметници (Рецензенти: Проф. Стамен Михайлов и Ст. н. с. к. и. н. Екатерина Манова), вж. фиг. №№ 11, 20 и 36 – издава Градски народен съвет Кърджали, Издател ДИ „Септември“, 1978
- ↑ BGtopoVJ • K-35-087-2 • Кърджали
- ↑ Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с. 13 – Изд. „Фондация ЕХГ“, София, 2012.
- ↑ Henri d' Outreman. Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties …
- ↑ Geoffroi de Villehardouin. La conquête de Constantinople (около 1212 г.) – Firmin-Didot frères, fils et c, 1872.
- ↑ История на България – том 3: Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982
- ↑ Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „Арда, працивилизацията на Европа“ (с.145-с.155). В: Сп. Геополитика и Геостратегия, бр.2, 2020 – Изд. Българско геополитическо дружество, София, 2020.
- ↑ Нешева, Виолета. In memoriam Екатерина Манова. Подбрана библиография – В: Приноси към българската археология 3 – 4, 2006, с.11 – 14
- ↑ Манова, Ст. н.с. к.и.н. Екатерина. Средновековната църква в квартал Веселчани – Издателство Септември, София, 1977.
- ↑ Манова, Ст. н.с. к.и.н. Екатерина. Църквата в Кърджали В: Родопски сборник, Том I (под редакцията на Проф. Христо Христов, Доц. Петър Петров и Ст.н.с. Страшимир Димитров), с. 1 – Издателство на Българската академия на науките, София, 1965.
- ↑ Михайлов, Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали – Родопски сборник, том VI, 1987.
- ↑ libkli.com