Вододелът е категория във физическата география (хидрология и геоморфология основно), имаща основно значение при теренни наблюдения и изследвания. По своята същност представлява линията, която маркира разделението на два различни водосбора. Вододелът определя посоката на оттичане на реките (речния басейн). При планински терени вододелът следва планинското било, а при равнини – най-високата част.[1]

Вододели и водосборни басейни на големите реки в Европа

Освен вододелните линии, които отделят поречията на реките, определен е и т.н. главен вододел на земното кълбо. Той отделя поречията на реките, които се вливат в атлантическия и Северния ледовит океан от тези, които се вливат в Тихия и Индийския океан. Главният вододел на Земята следи предимно билата на високите планини. В Америка той минава по билата на Кордилерите и Андите, в азия минава диагонално от североизток на югозапад в посока на високите вътрешноазиатски планини, а в Африка минава близо до източното крайбрежие на континента в почти меридионално направление. И в четирите континента той затваря в себе си контура на безотточните области.[1]

Вижте също редактиране

Източници редактиране