Воиславци
Воѝславци (на македонска литературна норма: Воиславци) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.
| Воиславци Воиславци | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Воиславци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Радовиш |
| Географска област | Радовишко поле |
| Надм. височина | 387 m |
| Население | 796 души (2002) |
| Пощенски код | 2420 |
| Воиславци в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на няколко километра южно от Радовиш.
История редактиране
В XIX век Воиславци е неголямо, изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 340 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Воиславци (Voïslavtzi) има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
Църквата „Свети Георги“ във Воиславци е от 1883 година.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Воиславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
В 1968 година митрополит Наум Злетовско-Струмишки поставя темелния камък на манастира „Успение на Пресвета Богородица“, а манастирът е осветен в 1980 година от епископ Горазд Тивериополски, администратор злетовско-струмишки. Иконите са от 1975 година, дело на зограф Дончо от Секирник. Църквата не е изписана. В 1996 година митрополит Стефан Брегалнишки поставя темелния камък, а на 18 септември 2005 година Агатангел Брегалнишки осветява манастира „Свети Йоан Кръстител“. Иконите са от зографите Кръсто Тарабунов, Тони и Ромео от Радовиш. Църквата не е изписана. На 19 септември 2002 година Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък, а на 22 април 2007 година Иларион Брегалнишки освещава манастира „Свети Илия“. Иконите са от зограф Тони от Радовиш.[3]
Личности редактиране
- Родени във Воиславци
Атанас Иванов Димов (1877 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО- Атанас Манушков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[5]
- Георги Чавдаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[5]
- Димитруш Войславски, деец на ВМРО[6]
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
- ↑ а б Ораовичко-воиславска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-28. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 716.