Волфганг Прайзенданц
Волфганг Прайзенданц (на немски: Wolfgang Preisendanz) германски филолог германист, професор по литературознание.
| Волфганг Прайзенданц Wolfgang Preisendanz | |
| германски литературовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 септември 2007 г.
|
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Теория на литературата |
| Работил в | Констанцки университет Хайделбергски университет |
Биография редактиране
Роден е на 28 април 1920 година в Пфорцхайм, Германия, син на лекар. Завършва средно училище през 1938 г., а през периода 1939 – 1945 е войник във Втората световна война. След края на войната отначало преподава в селско училище, а през 1946 г. започва следване по германистика, романска филология, история и философия в Хайделбергския университет. През 1951 г. в Хайделберг Прайзенданц защитава при Паул Бьокман дисертация върху сентенциозните изречения и фрази в лириката на зрелия Гьоте и предисторията им от Опитц до Гьоте. Постъпва като учител в гимназията „Курфюрст Фридрих“ в Хайделберг. От 1957 г. вече е началник на Преводаческия институт към Хайделбергския университет. През 1961 г. се хабилитира в университета в Кьолн с книгата си върху хумора като сила на поетическото въображение.
През 1962 г. става професор по нова немска литературна история в университета в Мюнстер. През 1966 г. се премества в университета в Констанц. През 1988 г. се пенсионира.
Като гост професор посещава различни университети в САЩ и Япония.
Приноси редактиране
Волфганг Прайзенданц е един от седмината професори, учредители на университета в Констанц. Член е на т.нар. „Констанцка школа“. Дългогодишен член на големия и малкия сенат на университета в Констанц.
Една от главните изследователски области на Прайзенданц е хуморът. Встъпителната му лекция през 1970 г. е посветена на морфологията на остроумието.
Хабилитационният му труд от 1961 г. – „Хуморът като сила на поетическото въображение“ – върху немския реализъм от E. T. A. Хофман до Теодор Фонтане остава и до днес значим принос в областта.[1]
Награди редактиране
За изследователската си работа през 1988 г. е отличен с „Литературната награда за гротесков хумор“ на Касел.[2]
Библиография редактиране
- Монографии
- Heinrich Heine. Werkstrukturen und Epochenbezüge. Fink, München 1983, ISBN 3-7705-0888-2.
- Humor als dichterische Einbildungskraft. Studien zur Erzählkunst des poetischen Realismus. 2. Aufl. Fink, München 1976, ISBN 3-7705-0022-9.
- Poetischer Realismus als Spielraum des Grotesken in Gottfried Kellers „Der Schmied seines Glückes“. Universitätsverlag, Konstanz 1998, ISBN 3-87940-359-7.
- Съставителство
- Heinrich Heine: Werke in vier Bänden. Insel Verlag, Frankfurt/M. 1968, Neuauflage als Insel-Taschenbuch ebd. 1994, ISBN 3-458-33328-2 (заедно с Кристоф Зигрист, Еберхарт Гали и Хелмут Шанцел)
- Das Komische (Поетика и херменевтика; 7). Fink, München 1976, ISBN 3-7705-1426-2 (заедно с Райнер Варнинг).
- Теодор Фонтане (Wege der Forschung; 381). WBG, Darmstadt 1985, ISBN 3-534-06116-0.
Източници редактиране
- ↑ Ана Димова, „Хуморът между езиците и културите или преводим ли е хуморът“, LiterNet, 17.11.2004, № 11 (60).
- ↑ Wolfgang Preisendanz (1988) // Stiftung Brückner-Kühner. Посетен на 5 март 2017. (на немски)