Волфганг Райтерман
Волфганг Райтерман (на немски: Wolfgang Reitherman) е германско-американски аниматор, режисьор и продуцент, един от Деветимата старци от основните аниматори на Уолт Дисни Анимейшън Студиос. Райтерман се явява ключова фигура в студиото през 60-те и 70-те години, преходен период, в който настъпва смъртта на Уолт Дисни, началото на „Бронзовата ера“ на студиото, като Райтерман е режисьор и/или продуцент на осем последователни пълнометражни анимационни филма на Дисни от Сто и един далматинци (1961) до Лисицата и хрътката (1981).
| Волфганг Райтерман Wolfgang Reitherman | |
| германско-американски аниматор, режисьор и продуцент | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия САЩ |
| Учил в | Пасадена Джуниър Колидж Чунард Арт Институт |
| Работил | аниматор, режисьор, продуцент |
| Режисура | |
| Активност | 1933 – 1981 |
| Семейство | |
| Съпруга | Джени Мари Макмилан |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
| Волфганг Райтерман в Общомедия | |
Кариера редактиране
По време на следването му в Чунард Арт Институт картините на Райтерман привличат вниманието на учителя по рисуване Филип Л. Дайк. Впечатлен от неговите творби, Дайк ги показва на Дисни, който поканва Райтерман в студиото си. Първоначално Райтерман иска да работи като акварелист, но Уолт Дисни му предлага позицията на аниматор.[1][2] На 21 май 1933 г. Волфганг Райтерман е нает в Уолт Дисни Прадакшънс[3][4] и първата му задача е да работи по късометражния анимационен филм Funny Little Bunnies, част от поредицата Silly Symphony. Той работи по редица късометражни филми на Дисни, включително The Band Concert, Music Land и Elmer Elephant. Райтерман анимира роба в магическото огледало в първия пълнометражен анимационен филм на Дисни Снежанка и седемте джуджета (1937). Следващите му проекти са анимирането на Монстро в Пинокио (1940), кулминационната битка на динозаври в сегмента Пролетно тайнство от филма Фантазия (1940) и няколко сцени на Тимъти Маус в Дъмбо (1941).[5]
През 1942 г. Райтерман напуска Уолт Дисни Прадакшънс, за да служи във военновъздушните сили на Съединените щати по време на Втората световна война, като получава отличителния летящ кръст след службата си в Африка, Китай, Индия и южната част на Тихия океан. Задължителната му военна служба приключва през февруари 1946 г., с чин майор.[6] Райтерман се завръща в редиците на студиото през април 1947 г., като започва анимирането на различни сцени във филма Приключенията на Икабод и мистър Тоуд (1949).[7]
По същото време сътрудничи на Уолт Дисни в производството на Пепеляшка (1950). След като разглежда груби сторибордове на филма, Райтерман си спомня: "Веднага влязох в кабинета му, което рядко правех, и казах: "Боже, изглежда страхотно. Трябва да го направим [филма]".[8]. В Пепеляшка той анимира сцените, в които Жак и Гюс усилено носят ключа нагоре по стълбите към Пепеляшка. В Алиса в Страната на чудесата (1951) работи по сцената, в която домът на Белия заек е разрушен от уголемената Алиса. В Питър Пан (1953) анимира сцената с капитан Хук, който се опитва да избяга от крокодила.[9]. Във филма Лейди и Скитника (1955) Райтерман работи по сцените на борбата с кучетата на алеята и битката на Скитника с плъха в детската стая.[10]
В края на 50-те години Райтерман работи като режисьор на сцените на битката на принц Филип срещу Злодеида във филма Спящата красавица (1959) и ръководи сцени във филма Сто и един далматинци (1961).[11] Започвайки работа по Мечът в камъка (1963), той става първият режисьор, който сам режисира пълнометражен анимационен филм на Дисни,[12] което е в пряк контраст с наличието на няколко режисьора на анимационен филм до този момент. Аниматорът Уорд Кимбъл твърди, че това е така благодарение на работата на Райтерман и готовността му да приеме всеки проект „с усмивка“, докато аниматорът Боб Карлсън казва, че Дисни се доверявал на решенията на Райтерман, преди да се захване с нов проект.[12][13] Волфганг Райтерман режисира филмите Книга за джунглата (1967), Аристокотките (1970), Робин Худ (1973) и Спасителите (1977).[4] Освен това той режисира няколко късометражни анимационни филма като Голиат II (1960) и първите два късометражни, част от поредицата Мечо Пух, Мечо Пух и меденото дърво (1966) и Мечо Пух и бурният ден (1968), които печелят Оскар за най-добър късометражен анимационен филм.
Докато режисира Книга за джунглата, Райтърман следва процедурата за поддържане на ниски производствени разходи, като си спомня, че Дисни го съветва да "намали разходите, защото [пълнометражните филми] ще излязат от бизнеса. Така че с този съвет и с начина, по който се насочва Книга за джунглата към забавлението и развитието на героите, а не към сложни истории, които се нуждаят от много производствени средства, той [Уолт Дисни] определи курса за десет години след смъртта си".[14] По време на работата си като режисьор той често използва „рециклирана“ или ограничена анимация от предишни работи, вероятно защото това е по-безопасен метод за качествен продукт, макар че всъщност е по-трудоемък,[15] а не по-евтин.[16][17] Използването на рециклирана анимация от страна на Райтерман се оказа противоречиво в студиото, тъй като аниматорът Милт Кал се оплаква от метода, заявявайки: „Отвращавам се от това – просто ми разбива сърцето, когато видя анимация от Снежанка, използвана в Спасителите. Това ме убива и просто ме смущава до сълзи“.[18] Трябва да се обърне внимание, че това е подобно, но не е същият процес като ротоскопирането.
След Спасителите е планирано да режисира Лисицата и хрътката (1981),[19] но след творчески конфликти със ко-режисьора Арт Стивънс, той е свален от проекта. По-късно Райтерман работи по няколко неразработени анимационни проекта като Catfish Bend, базиран на поредицата от книги на Бен Люсиен Бърман, и Musicana, последващ проект към Фантазия, които той съвместно разработва с художника Мел Шоу. През 1980 г. той разработва адаптация на детския роман Малката метла от Мери Стюарт, но работата е прекратена поради желанието на студиото за амбициозни филми като Черният казан (1985).[20] През следващата година той се пенсионира.[21]
Личен живот редактиране
Роден в Мюнхен, Германска империя, семейството на Райтерман се премества в Америка, когато той е дете. След като посещава Пасадена Джуниър Колидж и за кратко работи като чертожник на Дъглас Еъркрафт, Райтерман се връща към образованието си, започвайки за учи в Чунард Арт Институт, който завършва през 1933 г.[22]
След уволнението му от военновъздушните сили той се жени за Джени Мари Макмилан през ноември 1946 г.[23] И тримата синове на Райтерман – Брус, Ричард и Робърт, озвучават герои на Дисни като Маугли в Книга за джунглата, Кристофър Робин в Мечо Пух и меденото дърво и Артур в Мечът в камъка.
На 22 май 1985 г. Райтерман умира при автомобилна катастрофа близо до дома си в Бърбанк, Калифорния, на 75-годишна възраст. Посмъртно е обявен за легенда на Дисни през 1989 г.[24][25]
Филмография редактиране
| Година | Заглавие | Позиция |
|---|---|---|
| 1934 | Funny Little Bunnies | Аниматор |
| The Wise Little Hen | ||
| The Goddess of Spring | ||
| Servants' Entrance | ||
| Two-Gun Mickey | ||
| 1935 | Water Babies | |
| The Band Concert | ||
| Music Land | ||
| Mickey's Service Station | ||
| Cock o' the Walk | ||
| Broken Toys | ||
| Mickey's Fire Brigade | ||
| 1936 | Elmer Elephant | |
| Moving Day | ||
| 1937 | Снежанка и седемте джуджета | |
| Clock Cleaners | ||
| Hawaiian Holiday | ||
| The Worm Turns | ||
| 1938 | Donald's Nephews | |
| Polar Trappers | ||
| 1939 | Donald's Cousin Gus | |
| Goofy and Wilbur | ||
| 1940 | Пинокио | Режисьор по анимацията |
| Фантазия | Ръководител по анимацията за сегмента „Пролетно тайнство“ | |
| Goofy's Glider | Аниматор | |
| 1941 | The Reluctant Dragon | |
| Дъмбо | Режисьор по анимацията | |
| The Art of Skiing | Аниматор | |
| 1942 | Бамби | Ръководител по анимацията |
| Поздрави, приятели | Аниматор | |
| How to Fish | ||
| The Vanishing Private | ||
| How to Swim | ||
| 1947 | Fun and Fancy Free | Режисьор по анимацията |
| 1949 | Приключенията на Икабод и мистър Тоуд | |
| Goofy Gymnastics | Аниматор | |
| Tennis Racquet | ||
| 1950 | Пепеляшка | Режисьор по анимацията |
| How to Ride a Horse | Аниматор | |
| 1951 | Алиса в Страната на чудесата | Режисьор по анимацията |
| Cold War | Аниматор | |
| 1952 | Two Gun Goofy | |
| 1953 | Питър Пан | Режисьор по анимацията |
| Ben and Me | Аниматор | |
| 1954 | Grand Canyonscope | |
| 1955 | Лейди и Скитника | Режисьор по анимацията |
| A World is Born | Аниматор | |
| 1957 | The Truth About Mother Goose | Режисьор |
| 1959 | Спящата красавица | Режисьор на сцени |
| Donald in Mathmagic Land | ||
| 1960 | Goliath II | Режисьор |
| 1961 | Сто и един далматинци | |
| Aquamania | ||
| 1963 | Мечът в камъка | |
| 1966 | Winnie the Pooh and the Honey Tree | |
| 1967 | Книга за джунглата | |
| 1968 | Winnie the Pooh and the Blustery Day | |
| 1970 | Аристокотките | Продуцент и режисьор |
| 1973 | Робин Худ | |
| 1974 | Winnie the Pooh and Tigger Too | Продуцент |
| 1977 | Многото приключения на Мечо Пух | Продуцент и режисьор |
| Спасителите | ||
| 1981 | Лисицата и хрътката | Ко-продуцент |
| 1985 | The Walt Disney Comedy and Magic Revue | Режисьор – архивни кадри |
Библиография редактиране
- Barrier, Michael. Hollywood Cartoons: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press, 1999. ISBN 978-0-19-802079-0.
- Barrier, Michael. The Animated Man: A Life of Walt Disney. University of California Press, 2008. ISBN 978-0520256194.
- Canemaker, John. Wolfgang Reitherman // Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions, 2001. ISBN 978-0786864966. с. 31 – 53.
Източници редактиране
- ↑ Canemaker , с. 33.
- ↑ Champlin Jr, Charles (August 10, 1981). The Disney Days of Reitherman. Los Angeles Times. Part VI, p. 4 – via Newspapers.com.
- ↑ Canemaker 2001, с. 33.
- ↑ а б Berge, John. De lystige skurkene I Sherwood-skogen // Donald Duck & Co. De komplette årgangene – 1974 del IV. Oslo, Egmont Kids Media Nordic, 2016. ISBN 978-82-429-5379-7.
- ↑ Canemaker 2001, с. 35 – 41.
- ↑ Canemaker 2001, с. 42.
- ↑ Canemaker 2001, с. 44.
- ↑ Canemaker 2001, с. 47.
- ↑ Canemaker 2001, с. 46−47.
- ↑ Canemaker 2001, с. 48.
- ↑ Canemaker 2001, с. 48−49.
- ↑ а б Barrier 1999, с. 467.
- ↑ Barrier 2008, с. 276.
- ↑ Canemaker 2001, с. 51.
- ↑ MacQuarrie, Jim. The Real Truth About Disney's „Recycled Animation“ // June 2, 2015. Посетен на October 30, 2016.
- ↑ Visser, Nick. Apparently Disney Used To Recycle Animation Scenes, And It's Blowing Our Minds // May 15, 2015. Посетен на October 30, 2016.
- ↑ Coggan, Devan. See Just How Often Disney Recycled Animation // Time. May 15, 2015. Посетен на October 30, 2016.
- ↑ An interview by Michael Barrier and Milton Gray
- ↑ Harmetz, Aljean. Disney Incubating New Artists // The New York Times. July 27, 1978. с. C13. Посетен на September 26, 2018.
- ↑ Hill, Jim. Where Disney failed, Studio Ponoc succeeds with its debut animated feature, „Mary and the Witch's Flower“ // The Huffington Post. January 17, 2018. Посетен на September 26, 2018.
- ↑ Canemaker 2001, с. 53.
- ↑ Canemaker 2001, с. 32 – 33.
- ↑ Canemaker 2001, с. 43.
- ↑ Wolfgang Reitherman // D23. Посетен на January 21, 2016.
- ↑ Folkart, Burt. Wolfgang Reitherman, 75: Disney Animator Dies in Car Crash // Los Angeles Times, May 24, 1985. Посетен на October 30, 2016.
