Волфганг Хилбиг
Волфганг Хилбиг (на немски: Wolfgang Hilbig) е германски писател, автор на стихотворения, романи, разкази и есета.
| Волфганг Хилбиг Wolfgang Hilbig | |
| Роден | 31 август 1941 г. |
|---|---|
| Починал | 2 юни 2007 г. Берлин, Германия |
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | стихотворение, роман, разказ, есе |
| Награди | „Награда Ингеборг Бахман“ (1989) „Награда Георг Бюхнер“ (2004) |
Биография и творчество редактиране
Волфганг Хилбиг е роден в Тюрингия през 1941 г. в разгара на Втората световна война. По време на Битката при Сталинград баща му е обявен за безследно изчезнал.
След осемгодишно училищно образование в родното си градче Мойзелвиц Хилбиг изучава професията на стругар. Отбива военната си сужба в Националната народна армия на ГДР. После работи като машинен техник, изкопчия и монтьор към открития рудник за кафяви каменни въглища в Мойзелвиц.
През 1967 г. неговото предприятие го праща в Кръжок на пишещи работници в Лайпциг. Но само след една година талантливият самоук е изключен, понеже рецитираните от него стихотворения остават напълно неразбрани.
Преди това насилственото смазване на Пражката пролет хвърля Хилбиг в дълбока душевна криза.
През лятото на 1968 г. участва в неразрешено от властите литературно четене на туристически кораб в язовир край Лайпциг, което довежда до нови политически репресии за неколцина поети, но също така разкрива поетическото дарование на Хилбиг.
След като по неволя живее при пишещи приятели в Лайпциг, през 1970 г. Хилбиг се завръща в родното си градче и там работи като огняр в държавно предприятие.
Дълго време не го публикуват. Когато през 1979 г. стихосбирката му „Отсъствие“ („Abwesenheit“) излиза в Западна Германия, Хилбиг е арестуван за два месеца и после освободен, без да му е повдигнато обвинение. Преселва се в Източен Берлин, където също си намира работа като огняр.
Под влияние и съдействието на Франц Фюман през 1979 г. става писател на свободна практика и на редуване живее в Източен Берлин и Лайпциг.
През 1985 г. успява с туристическа виза да напусне ГДР и да се пресели в Западна Германия.
От 1994 до 2002 г. е женен за писателката Наташа Водин и живее със семейството си в Берлин.
За творчеството си Хилбиг е удостоен с редица литературни отличия, сред които изпъкват наградите „Ингеборг Бахман“ (1989) и „Георг Бюхнер“ (2004).
Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг, Саксонската академия на изкуствата[1] и Баварската академия на изящните изкуства.[2]
На 2 юни 2007 г. Волфганг Хилбиг умира в Берлин от рак на 65-годишна възраст.[3]
Библиография редактиране
Поезия редактиране
- Abwesenheit, Gedichte, 1979
- Die Versprengung, Gedichte, 1986
- Bilder vom Erzählen, 2001,
- Gedichte Band 1 der Werke (Gesamtausgabe), 2008
Романи и разкази редактиране
- Unterm Neomond, Erzählungen, 1982
- Der Brief. Drei Erzählungen, 1985
- Die Territorien der Seele, Fünf Prosastücke, 1986
- Die Weiber, 1987
- Eine Übertragung, Roman, 1989
- Über den Tonfall, Drei Prosastücke, 1990
- Alte Abdeckerei, Erzählung, 1990
- Die Kunde von den Bäumen, 1992
- Grünes grünes Grab, Erzählungen, 1993
- „Ich“, Roman, 1993
- Die Arbeit an den Öfen, 1994
- Das Provisorium, Roman, 2000
- Der Schlaf der Gerechten, Erzählungen, 2002
Сборници и други редактиране
- Die Arbeiter, 1976
- Stimme Stimme, 1983
- Das Meer in Sachsen, Prosa und Gedichte, 1991
- Zwischen den Paradiesen, Lyrik und Prosa. Mit einem Essay von Adolf Endler, 1992
- Abriß der Kritik, 1995
- Erzählungen, 2002
- Der Geruch der Bücher, Prosa und Gedichte. Gelesen vom Autor. Hörbuch-CD, 2002
- Dichtung des 20. Jahrhunderts: Meine 24 sächsischen Dichter, Hrsg. Gerhard Pötzsch, 2009
Награди и отличия редактиране
- 1983: „Награда Братя Грим“
- 1988: Stipendium Künstlerhaus Edenkoben
- 1987: „Кранихщайнска литературна награда“
- 1989: Förderpreis der Akademie der Künste, Berlin
- 1989: „Награда Ингеборг Бахман“
- 1992: „Берлинска литературна награда“
- 1993: „Бранденбургска литературна награда“
- 1994: „Бременска литературна награда“
- 1996: Stadtschreiber zu Rheinsberg
- 1996: Literaturpreis der Deutschen Schillerstiftung Weimar
- 1997: „Награда Лесинг“, Саксония
- 1997: „Награда Фонтане“ на град Берлин
- 1999: „Награда Ханс Ерих Носак“
- 2001/2002: Stadtschreiber von Bergen-Enkheim
- 2002: „Награда Петер Хухел“ за поезия
- 2002: „Награда Валтер Бауер“
- 2002: „Награда Георг Бюхнер“
- 2007: Erwin-Strittmatter-Preis (Brandenburgischer Literaturpreis Umwelt)[4]
Бележки редактиране
- ↑ Sächsische Akademie der Künste: Verstorbene Mitglieder, архив на оригинала от 21 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110621053831/http://www.sadk.de/gedenken.html, посетен на 14 декември 2018
- ↑ Bayerische Akademie der Schönen Künste: Nekrolog, архив на оригинала от 21 януари 2011, https://web.archive.org/web/20110121221058/http://www.badsk.de/nekrolog/nekh.html, посетен на 14 декември 2018
- ↑ „Büchner-Preisträger Wolfgang Hilbig gestorben“. In: Die Welt am 2. Juni 2007
- ↑ Preismitteilung beim Land Brandenburg, архив на оригинала от 4 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110704145109/http://www.mugv.brandenburg.de/cms/detail.php/lbm1.c.200108.de, посетен на 13 декември 2018
Външни препратки редактиране
- Никога не се научих да живея, разговор с Волфганг Хилбиг[неработеща препратка], в-к Култура, 24 юни 2003 г.
- ((de)) Биографични данни за Волфганг Хилбиг в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Волфганг Хилбиг в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Волфганг Хилбиг в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Волфганг Хилбиг в библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Волфганг Хилбиг в Literatur Port
- ((de)) Волфганг Хилбиг в Perlentaucher
- ((de)) Волфганг Хилбиг в архива на Akademie der Künste, Berlin
- ((de)) Волфганг Хилбиг в Die LYRIKwelt
- ((de)) Волфганг Хилбиг в Personensuche