Врабчова кукумявка

	Малка кукумявка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Совоподобни (Strigiformes)
семейство:	Совови (Strigidae)
род:	Малки кукумявки (Glaucidium)
вид:	Малка кукумявка (G. passerinum)
	Научно наименование
	Glaucidium passerinum (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Малка кукумявка в Общомедия
	[ редактиране ]

Врабчовата кукумявка, още малка кукумявка (Glaucidium passerinum) е вид птица от род Малки кукумявки (Glaucidium), род Совови (Strigidae). Това е най-дребната сова в България.

Физическо описание редактиране

Оперението по горната страна на тялото и главата е сиво-кафяво с бели петънца, а на корема е светло с кафяви петна.^[3]

Тялото на врабчовата кукумявка е с дължина 15 – 19 см, размахът на крилата е 32 – 39 см.^[3] Теглото варира от 55 до 80 грама. Женските екземпляри са по-едри от мъжките.^[4]

Видът има слабо очертан лицев диск^[5], малки очи с жълти ириси, жълт клюн и черни нокти. Краката имат гъсто оперение, достигащо до ноктите.^[4]

Разпространение редактиране

Видът е широко разпространен бореален вид в тайгата на Европа, Северна Азия и Северна Америка. Като цяло е незастрашен вид. В Европа се среща на север до полярния кръг, а на юг до Северна Италия и Пиренеите, Алпите, Карпатите, планините на Балканския полуостров, където има реликтна популация от следледниково време.

В България е най-рядко срещаната сова. Среща се в планините Рила, Централна Стара планина, Пирин, Западни Родопи, Славянка и Витоша^[3] главно в стари смърчови, също смесени иглолистни и елово-букови гори.^[5]

Установено е, че в България обитава НП „Централен Балкан“ (резерватите „Царичина“, „Стенето“ и „Боатин“), ПП „Рилски манастир“, Северна Рила, НП „Рила“, Западни Родопи – Беглика, Баташка планина, Чернатица, Перелик, Дъбраш, Южен Пирин и Славянка. Числеността в установените находища е около 100 гнездещи двойки.^[6]

Начин на живот и хранене редактиране

Врабчовата кукумявка активно търси храна и пее привечер и сутрин, понякога и през деня. Нощно време не е активна. В България пролетната активност започва през март и продължава до средата на май. През есента пее през септември и октомври. Песента на вида се чува добре до около 800 м от пеещата птица и представлява монотонно повтаряне на едно и също подсвирване. Наподобява на песента на чухала.

На територията на Централна Европа видът се храни с дребни мишевидни гризачи, земеровки и малки пойни птици – кралчета, синигери, овесарки и др. Складира запаси за зимата, за което се съди по откриваните жертви в дупките, които обитава.^[6]

Размножаване редактиране

Видът е моногамен, като образуваните двойки се запазват с години. Гнездят в дупки на кълвачи, в естествени хралупи на стари дървета, но също и в къщички. Женската снася 4 – 6 бели на цвят яйца, най-често от средата на април до средата на май.^[6] Броят на яйцата силно варира в зависимост от изобилието на храна. Мъти само женската в продължение на 28 – 29 дни, като междувременно мъжкият ѝ носи храна. Малките се излюпват асинхронно и престояват в гнездото 29 – 32 дни.^[6] Остават с възрастните и се учат от тях до началото на есента.

Природозащитен статут редактиране

Видът е защитен според Закона за биологичното разнообразие.^[7] В Червената книга на България е вписан през 1985 година. Включен е в Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна (Приложение II) и Директивата за птиците (Приложение I). Около 70% от популацията попада в НП „Централен Балкан“ и НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“ и мрежата от резервати в тях.

Сред факторите, застрашаващи врабчовата кукумявка, са изсичането на старите естествени иглолистни и букови гори и фрагментиране на масивите им. Видът се конкурира за хралупи с горската зидарка и сънливеца.^[6]