Вранково
Вранково или Вранков чифлик (на гръцки: Κάτω Καρυδιά, Като Каридия, до 1927 година Βράνκοβο, Вранково[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
| Вранково Κάτω Καρυδιά | |
 Стенопис от „Свети Атанасий“ | |
  Вранково  Вранково  Вранково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Население | 98 души (1940 г.) |
География редактиране
Вранково е било разположено на 37 километра северно от град Сяр (Серес) и на 22 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в Петричко-Санданската котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България на левия бряг на река Батак дере.
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Вранко, умалително от Вран, успоредно на Вранчо от старобългарското 
. Свързвано е с името на великия дук Врана от Кърчевския надпис - Кърчово е съседно село. Сравними са имената на град Враня и село Враня и други.[2]
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Вранково е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Врано Взерлик (Vrano Vzerlik), Мелнишка епархия, живеят 100 гърци.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Вранков чифлик, на юг от горния чифлик 1/4 час. Принадлежи на един демирхисарски ага. И в двата тези чифлика почвата е блатиста та благоприятства разработвание много оризници. Църква „Св. Атанас“, в която се черкуват всичките околни чифлици. Има и училище с 20 ученика. Четат смесено. 12 къщи българе.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вранков чифлик живеят 100 българи.[5]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранков чифлик (Vrankof-Tchiflik) има 144 българи екзархисти.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Вранково се изселва предимно в новооснованото на българска територия Ново Ходжово. В 1926 година е прекръстено на Като Каридия.
Единствената оцеляла сграда на Вранково е обновената църква „Свети Атанас“.[7]
Личности редактиране
- Родени във Вранково
Георги Илиев Петков, служил в 67-ми пехотен полк в Българската армия, загинал през Междусъюзническата война[8]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Κάστρο Αγκίστρου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 61