Външнотърговска политика

Външнотърговската политика е съставна част от външноикономическата политика на държава или на икономически съюз на държави.

Включва мерки и мероприятия за регулиране на външнотърговските отношения на страната[1] или на съюза (главно в митническата, валутната, данъчната, кредитната, транспортната политика[2]), както и пряка намеса в тях.

Държавата установява правила във външната търговия, на които се подчиняват резидентите (износители и вносители) в страната и свързаните с тях нерезиденти (партньори и контрагенти) в чужбина.

Средства редактиране

Държавната политика във външната търговия се провежда посредством:

  • регулиране – чрез правни, икономически и административни мерки като:
  • пряка намеса – търговски представителства и съдействие в чужбина, пряка търговия и др.

Видове редактиране

По своите цели се открояват исторически 2 противоположни вида външнотърговска политика:

  • политика на протекционизъм – в защита на местната икономика (като поощрява износа, ограничава вноса), и
  • политика на свободна търговия – без никакви мерки за поощрение и ограничение.

В относително „чист вид“ могат да се наблюдават в докапиталистически епохи. В съвременни условия държавите водят външнотърговска политика, представляваща съчетание от тези противоположности, оптимизируемо в зависимост от нуждите.

Според областите на приложение външнотърговска политика може бъде: импортна (вносна) и експортна (износна).

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. „Външнотърговска политика“, в „Енциклопедичен наръчник по външна търговия“, в 2 тома, тираж 4000, под общ. ред. на ст.н.с. Пенко Пенков, издание на Министерството на външната търговия, София, 1976, т. 1, стр. 186 – 187
  2. проф. Каракашева, Лилия и др. „Международен бизнес“. София, ИК „Призма“, 1999. с. 61 – 62.

Външни препратки редактиране