Въ̀ртолом (на гръцки: Άγιος Βαρθολομαίος, Агиос Вартоломеос, до 1928 година Βαρθολομαίος, Вартоломеос,[1] до 1926 година Βαρθολώμ, Вартолом[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Въртолом
Άγιος Βαρθολομαίος
— село —
Църквата „Свети Вартоломей“
Църквата „Свети Вартоломей“
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Население172 души (2011 г.)
Въртолом в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 8 километра източно от Кучковени и на 14 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) в южната част на Леринското поле.

История редактиране

Етимология редактиране

Според „Българския етимологичен речник“ името Въртолом обозначава празника на Свети Вартоломей. Произхожда от Вартоломей, което е преосмислено с глаголите въртя и ломя, поради валежите на този ден.[3]

В Османската империя редактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииВартоломъ като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Въртолом (Vrtolom) е показано като село в Леринска каза с 300 домакинства, 540 жители българи и 500 жители мюсюлмани.[5] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 125 български и 80 мюсюлмански домакинства.[6]

В началото на XX век Въртолом е чисто албанско село в Леринска каза в Османската империя.

„Въртоломъ, което се намира 3 клм. на югъ и е населено отъ мухамедане албанци. [1] Четирийсеть фамилии отъ това село работятъ подъ наемъ земя въ Росна и нѣкои отъ тѣхъ не сѫ си внесли още наема, който се изплаща въ натура...[7]

Въ околностьта на Въртоломъ сѫ намирали често мряморни камъни, нѣкои и съ надписи, слѣдъ проливни дъждове въ рѣкичката и повечето отъ тѣхъ сѫ се употрѣбили за градежи. Нѣкои таквизъ камъни сѫ били изпратени и въ Росна. Въ църковната кула е вграденъ единъ камъкъ съ образъ на „свиня." Заради това нечисто животно мухамеданетѣ сѫ искали да изкъртятъ камъка отъ тамъ. Сѫщо и въ прѣдишната църква се забѣлѣзватъ много камъни, но безъ надписи. Въ нейната околность се намира единъ камъкъ съ два много развалени надписи: латински и гръцки. Първиятъ е гробенъ надписъ, а вториятъ е отъ врѣмето на императора Валериана. Латинскиятъ надписъ е издълбанъ въ горнята почти неодѣлана часть на камъка.“[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 360 жители арнаути мохамедани.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Въртолом е чисто албанско село в Леринската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[10]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въртолом (Вртолом) има 70 къщи арнаути мохамедани.[11] В началото на 20-те години мюсюлманското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Кавказ.[12] В 1924 година в селото са заселени нови бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Вартоломеос.[13] В 1928 година Въртолом е представено като чисто бежанско с 94 бежански семейства и 353 жители общо.[14]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „бежанско“, като понтийският гръцки в него е запазен слабо.[15]

В селото има църква „Свети Вартоломей“, както и по-малките църкви „Света Петка“, „Свети Вартоломей“, „Свети Архангел Михаил“ и „Възнесение Господне“.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Въртолом на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Манастирище[17] Μοναστίρτσε Монастириотико Μοναστηριώτικο[18] река на И от Въртолом[17]
Слани дол[17] Σλανιντό Дасотопи Δασοτόπι[18] местност и връх на ЮИ от Въртолом (807,8 m)[17]
Синяк[17] Σινιάκι Андара Άντάρα[18] местност на ЮИ от Въртолом[17]
Голема глава[17] Γκολέμα Γκλάβα Калас Κάλας[18] връх на ЮИ от Въртолом (893 m)[17]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 280 жители
  • 1920 – 809 жители
  • 1928 – 833 жители
  • 1940 – 1654 жители, от които 300 с български произход, 53 власи и 1301 гърци бежанци[12]
  • 1951 – 2020 жители
  • 1961 – 3172 жители
  • 1971 – 3970 жители
  • 1981 – 200 жители
  • 1991 – жители
  • 2001 – 437 жители
  • 2011 – 172 жители

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 212.
  4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
  7. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 116.
  8. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 117.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  12. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  16. Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка].
  17. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)