Гай Фабриций Лусцин
Гай Фабриций Лусцин (на латински: Gaius Fabricius Luscinus, Gaius Fabricius Luscinus Monocularis) е политик на Римската република. Той е първият (homo novus) от плебейската фамилия Фабриции от Алетриум, който служи в Рим.[1]
| Гай Фабриций Лусцин C. Fabricius C.f.C.n. Luscinus | |
| римски политик | |
 Фабриций Лусцин, фреска от Sala dei Giganti di palazzo Trinci, Фолигно (1411 – 1412) | |
| Роден |
не по-късно от 314 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 275 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Фабриции |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
| Гай Фабриций Лусцин в Общомедия | |
Политическа кариера редактиране
През 284 пр.н.е. той е посланик в Тарентум.[2] През 282 пр.н.е. става консул с Квинт Емилий Пап.[3] Фабриций получава подарък от Пир I един слон.
След прекратяване на битките с галите и етруските римляните отиват на помощ на град Турии. Гай Фабриций Лусцин побеждава луканите и пленява техния вожд Статилий. Рим настанява войски в гръцките градове Локри, Кротон, Турии и Регион.
Римска флота от десет кораба отива на пристанището на Таранто, въпреки че по римско-тарентски договор от 303 пр.н.е. на римляните е забранено да изпращат кораби на Тарентския залив. Тарентините унищожават тогава римските кораби и завладяват през зимата 282/281 пр.н.е. Турии и изгонват техния римски гарнизон. Те извикват цар Пир на помощ. Започва Тарентинийската война.
През 280 пр.н.е. той и колегата му Квинт Емилий Пап отиват с делегация на мирни преговори при цар Пир на Епир.
През 278 пр.н.е. Фабриций е за втори път консул с Квинт Емилий Пап. Бие се успешно против луканите, самнитите и брутите. Бие се против цар Пир I.
Фабриций е избран за цензор през 275 пр.н.е. отново заедно с Квинт Емилий Пап.
Източници редактиране
- ↑ Ливий Ab Urbe Condita 9.43
- ↑ Дион Касий (9, Frg.39).
- ↑ Плутарх Pyrrhus 18
Литература редактиране
- Smith, William: "FABRICIUS[неработеща препратка]: Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology (1870), online version.
- Maximus, Valerius: Memorable Deeds and Sayings: One Thousand Tales From Ancient Rome Indianapolis: Hackett, 2004. 361 pp. ISBN 0-87220-674-2
- Max Denzler: Fabricius Архив на оригинала от 2013-12-16 в Wayback Machine., in: Reallexikon zur Deutschen Kunstgeschichte, Bd. 6, 1971, Sp. 834 – 846
- Karl-Ludwig Elvers: Fabricius [I 3]. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 4, Metzler, Stuttgart 1998, ISBN 3-476-01474-6.
- Friedrich Münzer: Fabricius 9). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VI,2, Stuttgart 1909, Sp. 1931 – 1938.