Галаба Паликрушева
Галаба Борисова Паликрушева, по мъж Назим (на македонска литературна норма: Галаба Паликрушева-Назим), е видна северномакедонска историчка, етноложка и университетска преподавателка.[1]
| Галаба Паликрушева Галаба Паликрушева | |
| северномакедонска историчка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 26 декември 2009 г.
|
| Учила в | Скопски университет |
| Научна дейност | |
| Област | история, етнология |
| Работила в | Институт за национална история, Институт за фоклор, Институт за етнология и антропология. |
Биография редактиране
Родена е на 6 май 1928 година във Виница, тогава Кралството на сърби, хървати и словенци, днес в Северна Македония[1] във видно българско семейство. Баща ѝ Борис Паликрушев е деец на Вътрешната македонска революционна организация, който след разгрома на Кралство Югославия през април 1941 година е избран за подпредседател на българския акционен комитет във Виница.[2] Галаба Паликрушева завършва основно образование в родния си град, а средно - в Щип и Кочани. Първоначално започва да учи медицина в Скопие, но след това се мести да следва етнология във Философския факултет на Скопския университет,[3] който завършва в 1954 година. В същата година е назначена за директор на Народния музей в Щип. В 1958 година е избарана за директор на Археологическия музей на Македония в Скопие.[4]
Получава асистентско място по етнология в катедрата по география на Природо-математическия факултет на Скопския университет.[5] По-късно на 6 ноември 1965 година защитава докторат в катедрата по история в същия факултет на тема „Ислямизация на торбешите и формирането на торбешката субгрупа“. Неин научен ръководител е доктор Миленко Филипович.[5]
В 1970 - 1971 година Паликрушева публикува в най-четения вестник в републиката - „Нова Македония“, своите изследвания за торбешите от Река като прави голямото заключение за тяхната културна сродност с православните мияци. Тези твърдения на Паликрушева предизвикват бурни реакции в цяла Югославия, в която по това време се налага от комунистическите власти идеята за това, че съществува отделна народност - мюсюлмани, чиято етногенеза е завършена. За първи път мюсюлмани в смисъл на народност се появява в югославското преброяване от март 1971 година. Позициите на Паликрушева за сродност на торбешите и православните реканци се защитават и от нейния наследник Ниязи Лиманоски (1941 - 1997).[6]
Тъй като в Природо-математическия факултет условията за развитие на етнологията са лоши, Паликрушева в 1967 година става научен сътрудник в отделението за османо-турския период в Института за национална история към университета.[5] От 15 март 1979 година до пенсионирането си на 30 април 1984 година работи като изследовател на народните обичаи и игри и директор на Институт за фоклор при Скопския университет.[1]
Плод на нейните усилия е формирането в 1984 - 1985 година на Института по етнология при Природо-математическия факултет, който по-късно прераства в Институт за етнология и антропология. Галаба Паликрушева преподава в него етнология, а с основаването на постдипломните курсове в 1999 - 2000 година, преподава теории на етноса.[7]
В 1998 година е отличена с държавната награда „11 октомври“ за наука.[8]
Умира на 26 декември 2009 година[3] в Скопие.[9]
В 2017 година докторската дисертация на Галаба Паликрушева „Ислямизация на торбешите и формирането на торбешката субгрупа“ е публикувана посмъртно.[6]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1110. (на македонска литературна норма)
- ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г. София, Македонски научен институт, 1995. с. 100.
- ↑ а б Светиева, Анета. Д-р Галаба Паликрушева-Назим 1928 – 2009 // ЕтноАнтропоЗум (6). Скопје, Институт за етнологија и антропологија на Природно-математичкиот факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“, 22-11 2009. с. 268.
- ↑ Светиева, Анета. Д-р Галаба Паликрушева-Назим 1928 – 2009 // ЕтноАнтропоЗум (6). Скопје, Институт за етнологија и антропологија на Природно-математичкиот факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“, 22-11 2009. с. 269.
- ↑ а б в Светиева, Анета. Д-р Галаба Паликрушева-Назим 1928 – 2009 // ЕтноАнтропоЗум (6). Скопје, Институт за етнологија и антропологија на Природно-математичкиот факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“, 22-11 2009. с. 270.
- ↑ а б Паликрушева, Галаба. Исламизацијата на Торбешите и формирањето на торбешката субгрупа. Скопје, Институт за етнологија и антропологија, 2017. Архив на оригинала от 2020-05-23 в Wayback Machine.
- ↑ Светиева, Анета. Д-р Галаба Паликрушева-Назим 1928 – 2009 // ЕтноАнтропоЗум (6). Скопје, Институт за етнологија и антропологија на Природно-математичкиот факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“, 22-11 2009. с. 272.
- ↑ Светиева, Анета. Д-р Галаба Паликрушева-Назим 1928 – 2009 // ЕтноАнтропоЗум (6). Скопје, Институт за етнологија и антропологија на Природно-математичкиот факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“, 22-11 2009. с. 274.
- ↑ 70 години Природо-Математички факултет - Скопје 1946 - 2016. Скопје, Универзитет Св. Кирил и Методиј - Скопје, 2016. с. 281.