Гаус (единица)
Тази статия е за мерната единица. За германския математик и физик вижте Карл Фридрих Гаус.
Гаус (символ G) е единица за измерване от системата CGS за плътност на магнитен поток или магнитна индукция (B), наречена на името на германския математик и физик Карл Фридрих Гаус (Carl Friedrich Gauss). Един гаус се определя като един максуел на квадратен сантиметър.
Дълги години терминът гаус е бил използван за означаване на единицата за интензитет на магнитно поле, която е известна днес като оерстед. Смяната на терминологията, установена от IEC през 1930 г. [1], е била въведена, за да се направи разликата между магнитната индукция и магнитния интензитет като физични величини.
Единицата за плътност на магнитен поток в SI е тесла. Един гаус е равен на 10−4 тесла.
- 1 T = 10 000 G
- 1 G = 0,1 mT
Източници редактиране
- ↑ www.iec.ch // Архивиран от оригинала на 2019-05-21. Посетен на 2006-07-06.