Георги Спиров Пешков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Георги Пешков
български революционер
Роден
1887 г.
Починал
20 юни 1913 г. (26 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Семейство
Братя/сестриРампо Пешков
Никола Пешков

Биография редактиране

Георги Пешков е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. Баща му Спиро Пешков е ортомар – занимава се с търговия на въжарски изделия и дълги години е съветник в Прилепската българска община. Георги Пешков също се занимава с търговия с въжета. Брат е на Никола Пешков и Харалампи Пешков, също дейци на ВМОРО. Завършва българската гимназия в Битоля. Свързва се с Даме Груев и Пере Тошев след 1892 година,[2][3] които го привличат към ВМОРО. От 1895 до 1901 година е член на околийския революционен комитет, а от 1901 – на Битолския окръжен комитет заедно с Анастас Лозанчев и Пере Тошев.[4] До края на 1901 година по нареждане на Гоце Делчев изготвя правилник на четите на ВМОРО, който се използва само в Битолския революционен окръг.[5] Скоро след това е арестуван от властите по време на Йосифовата афера, осъден е на смърт[6] заменена със 101 години и затворен в Битолския затвор. Амнистиран през март 1903 година,[7] Пешков става четник при Никола Русински. Като член на окръжния комитет участва на Смилевския конгрес през май. Тогава заедно с Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче и Янаки Петров[8] са избрани за членове на кичевското ръководно тяло, а Пешков е районен началник на Поречието.[9]

По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в ръководното тяло на кичевския район. След въстанието остава нелегален и участва в борбата със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Делегат е на Прилепския конгрес в 1904 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Кръстьо Гермов и Сборна партизанска рота на МОО.[10] През Междусъюзническата война в 1913 година действа в тила на гръцките части заедно с войводата Михаил Думбалаков.[11] Загива в битката при Лахна на 20 юни 1913 година[12] или от холера при отстъплението от Сяр.[13][14]

Родословие редактиране

 
 
 
 
Спиро Пешков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харалампи Пешков
(1877 – 1902)
 
Никола Пешков
(1881 – 1903)
 
Георги Пешков
(1887 – 1913)
 
Васил Пешков
(1881 – ?)
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 358.
  2. Алманах „Македония“. София, 1931, стр. 777.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
  4. Спомени на Георги Попхристов
  5. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 35.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода: Краят на XIX - началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 138.
  7. Спомени на Георги Попхристов
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129, 181.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570, 548.
  11. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 276.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
  13. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 7.
  14. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.