Георги Тутев
Георги Иванов Тутев е български композитор от XX век, едно от водещите имена в движението, довело музикалния авангард на българската сцена, наред с имената на Константин Илиев, Лазар Николов, Васил Казанджиев и Иван Спасов. Един от големите му приноси за развитието на съвременната музикална култура в България е учредяването на Дружеството за нова музика в България.[1]
| Георги Тутев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 септември 1994 г.
София, България |
| Уебсайт | |
Биография редактиране
Тутев е роден в София, в семейството на българин и германка. През 1920-те години бащата Иван Тутев следва в Германия две висши образования – икономика и агрономство, и история и философия. Работил в Берлин, където среща съпругата си Ерна Графундер, и двамата се движат в среди на интелектуалци и артисти, представители на съвременното европейско изкуство. В София близкият приятелски кръг на семейството включва интелектуалци като Сирак Скитник, Бенчо Обрешков, Никола Танев, Пенчо Георгиев, Иван Милев, Дечко Узунов, Светослав Минков, Ламар.[2]
Детството на Тутев преминава между София и Дюселдорф, където се проявява за първи път интереса на Георги към музиката и баща му купува пиано, което преди това е било собственост на диригента Херман Абендрот. До 15-ата си годишнина вече познава творчеството и на класическите композитори и на съвременни композитори като Паул Хиндемит, Игор Стравински, Бохуслав Мартину, Арнолд Шьонберг, Бела Барток.[2]
През 1942 – 1946 година Георги Тутев следва право в Софийския университет.[3] Продължава в Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“, където през 1950 година се дипломира в специалностите композиция при проф. Юрий Шапорин и Виктор Белий и дирижиране при проф. Николай Аносов (1950). В България учи композиция при проф. Любомир Пипков и пиано и хармония при проф. Веселин Стоянов. След завръщането си в България известно време работи на свободна практика.[4]
В периода 1954-1958 година Тутев работи като секретар на Съюза на българските композитори. От 1958 до 1961 година е музикален редактор в Българското национално радио, а от 1961 до 1987 година е музикален директор и диригент на оркестъра на Младежкия театър. През 1990 Тутев инициира основаването на Дружеството за нова музика в България като секция на Международното общество за съвременна музика (International Society for Contemporary Music, ISCM). Негов председател е до смъртта си през 1994 година. През 1993 организира ежегодния Международен фестивал за съвременна музика Musica Nova – Sofia.[4][3]
Георги Тутев е автор на симфонични и камерни творби: „Увертюра-Реквием“ (1963), „Метаморфози за струнен оркестър“ (1966), „Копнеж по изгубената хармония“ (1984)[3], на пиеси за пиано; музика към филми, телевизионни и театрални постановки; на солови и хорови песни и други. От началото на 1960-те години композиторът се насочва към сериалната композиционна техника и за почва да използва като свои изразни средства додекафонията, алеаториката и сонористиката.[4]
Творбите му са изпълнявани в програмите на престижни музикални фестивали в Европа като „Загребско биенале“, „Варшавска есен“, „Дни на новата камерна музика“ Витен, „Музикално биенале“ Берлин, в Санкт-Петербург, Прага, Будапеща, Хале, Париж, Базел, Бирмингам, Виена и др. Има записи в БНР и чужди радиостанции.[4]
Почива през 1994 година, в годината, малко преди да бъде избран за почетен член на ръководството на ISCM и името му да влезе в аналите на световния музикален авангард редом с имената на Барток, Хиндемит, Стравински, Шьонберг, Онегер, Месиен, Кейдж, Пендерецки, Ксенакис, Лютославски, Лигети, Хенце.[1]
Памет редактиране
На Георги Тутев е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
През 2005 година съпругата на Тутев, актрисата Мара Чапанова, издава документалната книга-портрет на композитора, озаглавена „Един негероичен герой“ по цитат на Райнхард Оелшлегел, председателят на ISCM.
-
Паметна плоча на Георги Тутев на стената на дома му -
Домът на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 149 в София
Личният му архив се съхранява в Родов фонд Тутеви (2121К) в Централен държавен архив.[5]
Източници редактиране
- ↑ а б Георги Тутев – копнеж по изгубената хармония, в-к „Култура“, брой 33 (2782), 10 октомври 2014
- ↑ а б „Негероичният герой“ Архив на оригинала от 2016-08-27 в Wayback Machine., спомени на Георги Тутев
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4492.
- ↑ а б в г Информация за Георги Тутев Архив на оригинала от 2016-09-22 в Wayback Machine., Сайт на Съюза на българските композитори
- ↑ Родов фонд Тутеви // Информационна система на Държавните архиви.