Георги Черкелов
Георги Иванов Черкелов е български актьор.
| Георги Черкелов | |
| български актьор и режисьор | |
 | |
| Роден | Георги Иванов Черкелов |
|---|---|
| Починал | 19 февруари 2012 г. |
| Активност | 1956 – 2012 |
| Брачен партньор | Лиляна Черкелова (разведени) Виолета Мишева (1956 – 1984; разведени) Зина Стругова (? – 2012; до смъртта му) |
| Деца | 3 (от Виолета): Иван Черкелов (1957 – 2022) Боряна Черкелова (1961 – 1978) Ирина Черкелова |
| Значими роли | Крал Лир Сократ Ричард II Хлудов Богдан Велински Александър Цанков |
| Уебсайт | |
| Георги Черкелов в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).
Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния (1959 – 1960) и Народния театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((след 1995) и в СИФ (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.
Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.
За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.
Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.
Личен живот редактиране
Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.[2]
През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – Иван Черкелов.
От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с Лидия Вълкова, докато е все още женен за съпругата си.[3][4] Дъщеря му Боряна почина на 16 години при пътнотранспортно произшествие през 1978 г.[2] През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат.
До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява инсулт.[4]
Смърт редактиране
Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г.[5] Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна.
Памет редактиране
На Георги Черкелов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Награди редактиране
- Заслужил артист (1970)
- Народен артист (1974)
- Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1967)
- Орден „за заслуги“ към БНА (1974)
- Орден „Стара планина“ за приноса му в българската култура (2001)
- Награда „за мъжка роля“ (Велински) от филма „На всеки километър“ (Варна, 1969)
- Награда „за мъжка роля“ (Бижев) от филма „Мъже в командировка“ (Варна, 1970)
- Награда „за мъжка роля“ за (полковник Демирев) от филма „Зарево над Драва“ и (партинийят секретар) от филма Трудна любов (Варна, 1974).
- Награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2009)
- Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976)
- Наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос (2010)
Театрални роли редактиране
Режисьор редактиране
- „Полет над кукувиче гнездо“
- „Спасителят в ръжта“
- „Хъкълбери Фин“
- „Борци“ (Стратис Карас)
Актьор редактиране
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Ричард III“
- „Както ви се харесва“
- „Ромео и Жулиета“
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
Телевизионен театър редактиране
Актьор редактиране
- „Страшният съд“ (1992)
- „Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
- „Борци“ (1980) (Стратис Карас)
- „Мари Октобр“ (1980) (Жан Робер, Жюлиен Дювивие, Анри Динсън)
- „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински) – Сократ
- „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
- „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
- „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
- „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
- „Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли)
- „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Ромео, нима още живееш“ (1968) (Панчо Панчев)
- „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
- „Болничната стая“ (1964)
- „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
- „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)
Хумористични миниатюри
- „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – съдружникът Яков Халер
Филмография редактиране
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2006 | Обърната елха | 6 нов. | България/Германия | Сократ (в III новела: „Сократ“) |
| 2001 | Версенжеторикс („Vercingétorix“) Друиди (алтернативно заглавие) |
Франция/Канада/Белгия | римлянин | |
| 1994 | Честна мускетарска (тв) | Атос | ||
| 1999 | Стъклени топчета | дядо на Албена | ||
| 1996 | Закъсняло пълнолуние | България/Унгария | Кольо, приятел на Стареца | |
| 1995 | Търкалящи се камъни | България/Франция | бащата | |
| 1990 | Под игото (тв сериал) |
9 | България/Унгария | чорбаджи Юрдан |
| 1986 | Съдията | съдията Андрей Димов | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | Захариос | |
| 1984 | Вкус на бисер | директорът на театъра | ||
| 1984 | Бронзовият ключ (тв) | Чаушев | ||
| 1983 | Голямата игра („Большая игра“) (тв сериал) |
6 | СССР/България | Дон Джузепе Валоне, кинопродуцент, босът на мафията |
| 1983 | Константин Философ (тв сериал) |
6 | Захариос | |
| 1983 | 681 – Величието на хана | Василий, бащата на Велизарий | ||
| 1982 | Милионите на Привалов („Die priwalov'schen Millionen“) (тв сериал) |
6 | ФРГ/Западен Берлин/България | Василий Назарич Бахарев |
| 1982 | Кристали | |||
| 1982 | Най-тежкият грях | Румен Абрашев | ||
| 1982 | Спирка „Берлин“ | 2 | бизнесменът Йозеф Кол, бивш есесовец и надзирател в концлагера Кеслер | |
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | Василий, бащата на Велизарий | |
| 1979 | Черешова градина | Ламбев | ||
| 1978 | Рàли | 2 | България/СССР | |
| 1978 | Топло | Нестор Шопов, академикът | ||
| 1978 | Юлия Вревска | 2 | България/СССР | Виктор Юго |
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение (тв сериал) |
6 | професор Розентал, началникът на базата, откривател на четвъртото измерение | |
| 1976 | Приказка за двама войници („Повесть о двух солдатах“) |
СССР/България | ||
| 1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | Александър Цанков | ||
| 1976 | Изгори, за да светиш (тв сериал) |
7 | България/Италия/СССР/ГДР | Данев |
| 1975 | Легенда за върха | Селим паша | ||
| 1975 | Присъствие | Драго Баджаров | ||
| 1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | император Йоан III Дука Ватаци | |
| 1974 | Иван Кондарев | 2 | бай Петър | |
| 1974 | На живот и смърт (тв сериал) |
3 | ятакът дядо Божин | |
| 1974 | Трудна любов | партийният секретар | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | полковник Демирев | |
| 1973 | Очакване | режисьорът | ||
| 1971 | Шарен свят | 2 нов. | д-р Кьорбашиев (във II новела: „Гола съвест“) | |
| 1971 | Странен двубой | полковникът от ДС | ||
| 1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | Мидхат паша | |
| 1970 | Князът | Патриарх Йоаким | ||
| 1969 | Господин Никой | Кралев | ||
| 1969, 1971 | На всеки километър (тв сериал) |
26 | Богдан Велински, полковник от тайната полиция/капитан Робърт Франк, американски агент/д-р Херман Майлер/Поатие/Стоянович/професор Мунс | |
| 1969 | Галилео Галилей („Galileo“) |
Италия/България | Николини, посланикът на Тоскана | |
| 1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | Бижев, директорът на снимачната група | |
| 1968 | Бялата стая | доцент Стоев | ||
| 1968 | Опасен полет | генералът | ||
| 1967 | С дъх на бадеми | инспекторът | ||
| 1967 | Мълчаливите пътеки | полковникът от авиацията | ||
| 1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (тв) | |||
| 1966 | Цар и генерал | генерал Карев, царски адютант | ||
| 1966 | Семейство Калинкови (тв сериал) |
12 | Мирко Калинков | |
| 1965 | Васката | |||
| 1965 | Неспокоен дом | полковникът от МВР | ||
| 1965 | Вълчицата | следователят | ||
| 1965 | До града е близо | Колев | ||
| 1964 | Приключение в полунощ | полковник Оберц Мароф | ||
| 1964 | Невероятна история | главният редактор | ||
| 1964 | Когато гръм удари | |||
| 1963 | На тихия бряг | Мечев | ||
| 1963 | Смърт няма | главен инженер Панов | ||
| 1961 | Последният рунд | Жоро |
Библиография редактиране
- „Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) – издаден от Locus Publishing.
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- ((en)) Георги Черкелов в
Internet Movie Database - ((ru)) Георги Черкелов в КиноПоиск
- ((ru)) Георги Черкелов в Кино-Театр
- Геновева Димитрова, „Георги Черкелов (1930 – 2012)“, в-к „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012
