Георги II Тертер
Гео̀рги II Тѐртер (или Георги Тертер II) е български цар, управлявал България за кратко време в периода 1322 – 1323 г. Той е последният български владетел от династията на Тертеровци. Син е на цар Тодор Светослав и царица Ефросина.
| Георги II Тертер | |
| български владетел | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1323 г.
|
| Управление | |
| Период | 1322 – 1323 |
| Предшественик | Тодор Светослав Тертер |
| Наследник | Михаил III Шишман Асен |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Тертеровци |
| Баща | Тодор Светослав |
| Майка | Ефросина |
Управление редактиране
Когато наследява баща си след смъртта му през 1322 г., Георги е млад и неопитен, но войнствен. Възползвайки се от спора за властта между стария византийски император Андроник II и внука му Андроник III, Георги II Тертер предприема един отначало много успешен поход против Византия. Превзема слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града в границите на България (юли 1322 г.). Там поставя български гарнизон от 2000 лековъоръжени пехотинци и 1000 конници под командването на русина Иван.
През август 1322 г. войските на Георги II Тертер предприемат нов поход в околностите на Одрин и завладяват близките крепости. Според византийски историци василевсът Андроник III отблъсква българите и ги преследва навътре в страната. Редица градове на юг от Стара планина преминават към Византия. Решителното сражение (август 1322 г.) завършва с победа на византийците и само настъпването на нощта спасява българите от пълен разгром. През септември 1322 г., след 30-дневно затишие, първи настъпва Андроник III, който разорява българските владения в Тракия и се завръща с голяма плячка. Известно време след тези събития младият български цар изненадващо почива (пролетта на 1323 г.), без да остави мъжки наследник, с което се слага край на Тертеровата династия. След това в Търново в продължение на няколко месеца се води борба за престола. Накрая български цар става бъдинският деспот Михаил III Шишман Асен.
Един надпис от Иваново гласи „...погина цар Георги“. Изразът се тълкува от някои историци като убийство от заговорници, докато други историци са на мнение, че цар Георги II Тертер умира от естествена смърт.
Генеология редактиране
| 8.неизвестен | |||||||||||||
| 4.Георги I Тертер | |||||||||||||
| 9.неизвестна | |||||||||||||
| 2.Тодор Светослав | |||||||||||||
| 10.Яков Светослав | |||||||||||||
| 5.Мария Тертер | |||||||||||||
| 11.неизвестна | |||||||||||||
| 1.Георги II Тертер | |||||||||||||
| 12. Пантолеон | |||||||||||||
| 6. Манукс | |||||||||||||
| 13.неизвестна | |||||||||||||
| 3.царица Ефросина Тертер | |||||||||||||
| 14.неизвестен | |||||||||||||
| 7.неизвестна | |||||||||||||
| 15.неизвестна | |||||||||||||
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
- Fine, Jr., John V.A. (1991). The Early Medieval Balkans. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08149-3.
Външни препратки редактиране
- Биография Архив на оригинала от 2005-03-15 в Wayback Machine.
| Тодор Светослав | → | цар на България (1322 – 1323) | → | Михаил III Шишман Асен |