Георгяни
Георгяни или Топляни (на гръцки: Γεωργιανοί, до 1926 година Τόπλιανη, Топляни[1][2]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
| Георгяни Γεωργιανοί | |
| — село — | |
  Георгяни  Георгяни  Георгяни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 305 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на 440 m надморска височина в югоизточните склонове на планината Каракамен (Вермио), на река Трипотамос (Ана дере), на 7 километра южно от демовия център Бер (Верия) на пътя за Кожани.[3]
История редактиране
В Османската империя редактиране
Селото вероятно е унищожено в Негушкото въстание от 1822 година.[3]
В края на XIX век селото е в Берската каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ (Тормански) западно от селото в 1969 година е обявена за паметник на културата.[4]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[5]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Топляни остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Топляни е смесено местно-бежанско[6] селище с 82 бежански семейства и 288 жители бежанци.[7] В 1928 година името на селото е сменено на Георгяни.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Прави[8] | Πράβι | Лофотопос | Λοφότοπος[9] | възвишение в Каракамен на ЮЗ от Георгяни[8] |
| Зелимбос[8] | Ζέλιμπος | Елафос | Έλαφος[9] | възвишение в Каракамен на З над Георгяни (575 m)[8] |
| Горца[8] | Γκορτσά | Ахладия | Άχλάδια[9] | възвишение в Каракамен на Ю от Георгяни (665,8 m)[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 123[3] | 326[3] | 398[3] | 327[3] | 267[3] | 224[3] | 270[3] | 365[3] | 288 | 449 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)