Герберга Саксонска (Gerberga; * 913; † 5 май вероятно 984 или 3 февруари 969) е херцогиня на Лотарингия и кралица на Франция, съпруга на крал Луи IV (Каролинги).

Герберга Саксонска
Gerberge de Saxe
кралица на Франция
Родена
913 г.
Починала
между 969 г. и 984 г.
ПогребанаРеймс, Франция
РелигияКатолическа църква
Управление
Период939 – 954;
954 – 959 (регент на Лотар)
Други титлихерцогиня на Лотарингия
Семейство
РодСаксонска династия
БащаХайнрих I Птицелов
МайкаСвета Матилда
Братя/сестриХедвига Саксонска
Хайнрих I
Ото I
Бруно
Танкмар
СъпругЛуи IV (939)
Гизелберт (928)
ДецаЛотар
Матилда Френска
Карл I
Герберга Саксонска в Общомедия

Биография редактиране

Тя е второто дете и най-възрастната дъщеря на немския крал на Източното франкско кралство Хайнрих I Птицелов и втората му съпруга Матилда Вестфалска. Сестра е на император Ото I Велики и на Хайнрих I (херцог на Бавария).

Герберга е високо образована и красива жена. Тя се омъжва през 928 г. за херцог Гизелберт от Лотарингия, син на херцог Регинхар I (Регинариди). Той се удавя през 939 г. в Рейн по време на въстанието на нейния брат Хайнрих I. Герберга е вдовица на 26 години и се омъжва за Луи IV (Франция) (* 920; † 954), крал на Западното франкско кралство от 936 до 954 г. През 954 г. Луи IV пада от кон и умира след това. Герберга става регентка на 13-годишния им син Лотар (* края на 941; † 2 март 986).

От 959 г. Герберга е игуменка на Notre-Dame в Соасон и остава политически активна. През 965 г. тя участва в събранието на брат ѝ Ото I в Кьолн, където нейният син се оженил за Емма, доведената дъщеря на Ото.

Герберга умира на 5 май вероятно 969 г. и е погребана в манастира Saint Rémi в Реймс.

Деца редактиране

Герберга има от двата си брака единадесет деца.

От брака ѝ с Гизелберт от Лотарингия произлизат:

  • Хайнрих († пр. 944)
  • Хадвиг (умира млада)
  • Алберада, ∞ с граф Райналд от Руси (Roucy)
  • Герберга († сл. 978), ∞ с граф Алберт I от Вермандоа

От брака ѝ с Луи IV от Франция произлизат:

Източници редактиране

  • Winfrid Glocker, Die Verwandten der Ottonen und ihre Bedeutung in der Politik. Böhlau Verlag, Köln 1989, ISBN 3-412-12788-4