Германо-датска война
Германо-датската война е военен конфликт за притежанието на Шлезвиг-Холщайн и най-вече на херцогство Шлезвиг. Води се между Германския съюз и Kралство Дания от 1 февруари до 30 октомври 1864 г.
| Германо-датска война | |||
| Обединение на Германия | |||
 Битката при Дюпелер Шанцен (Юрген Валентин Зоне, 1871 г.) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1 февруари – 31 октомври 1864 г. | ||
| Място | Шлезвиг и Ютланд | ||
| Резултат | Победа за Германския съюз и Австрия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Германо-датска война в Общомедия | |||
Причини редактиране
След първата война за Шлезвиг и Холщайн, Дания запазва суверенитета върху Шлезвиг, Холщайн и Лауенбург, но се задължава да запази херцогствата като частично независими в границите на държавата. Според Лондонския протокол от 1852 г., Дания не може да присъедини Шлезвиг конституционно, както Холщайн и Лауенбург.
В противоречие с договора, Датската ноемврийска конституция от 1863 г. включва Шлезвиг към Дания. На базата на конфликти за представянето на херцогствата предишната конституция на обединена Дания от 1855 г. за Холщайн и Лауенбург е приета от Германския съюз без противоречия (Холщайн и Лауенбург са членове на Германския съюз). Според конституцията на Германския съюз от 1815 г., за всяка една държава е предназначена конституция и спрямо това датският Холщайн не изпълнява нарежданията на Съюза.
Датският крал Кристиан IX вижда последна възможност в една нова конституция, която може да спаси държавата от общ провал. Конституцията трябвало, в противоречие с лондонския протокол, да важи първоначално само за Дания и Шлезвиг. Вследствие на това Германският съюз обявява нетърпимостта си срещу Холщайн. Пруският министър-председател Ото фон Бисмарк съумява да убеди германския Бундестаг и да издейства подкрепата на Австрийската империя в делата си.
Бисмарк отбягва намесата на чуждестранните сили, докато заради силните протести на националистите първоначално стриктно настоява за спазването на Лондонския протокол и отхвърля всички следващи ходове.
Развитие редактиране
На 16 януари 1864 г. Австрия и Прусия поставят 48-часов ултиматум на Дания за анулиране на Ноемврийската конституция и освобождаване на Шлезвиг от датска страна.
На 1 февруари австрийски и пруски войски, под ръководството на генерал-фелдмаршал Фридрих фон Врангел, прекосяват река Айдер. Според плана на съюзниците, австрийските войски трябвало да нападнат датчаните фронтално, а прусите, като заобиколят водното пространство Шлай, да нападнат датските войски в гръб и да ги затворят за бягство.
На 6 февруари пруската армия най-после прекосява Шлай близо до малкия град Арнис. Датчаните били в очакване на директно нападение, но още нямали по-ясно изградена представа. Виелици и сняг възпрепятстват двете армии. Датският главнокомандващ генерал-лейтенант Кристиан Юлиус Де Меза евакуира хората от изгубените територии и успява да се изплъзне от пруското обкръжение и се премества край град Фленсбург. Загубите в началото на войната за Дания са придружени със значителна паника. Де Меза е подложен на голям натиск и отстъпва върховното командване. Все пак по време на отстъплението главните датски войски са запазени от унищожение. Австрийците, под командването на Лудвиг фон Габленц, се насочват на север от Фленсбург, докато прусите бавно се придвижват от изток през полуостров Зундевит. Датската армия се настанява в град Дюпел, пред портите на регион Зьонерборг.
Под водачеството на 80-годишния фелдмаршал Врангел обединените пруси и австрийци постигат значителни военни успехи. След като напълно са превзели Шлезвиг прусите започват настъпление и към Ютланд. Близо до Дюпел, в северната част на Зьонерборг, на 18 април 1864 г. те удържат важна победа и така завършва първият етап на войната. Тогава се проявяват предимствата на новата пруска военна организация и на пушките с ударник.
Англия подтиква двете страни към подписване на Лондонската конференция на 25 април 1864, която донася временно примирие. Дания няма повече сили да продължи войната. На 1 август във Виена е подписано примирие, а на 30 октомври – окончателният мир. Според него херцогствата Шлезвиг, Холщайн и Лауленбург преминават от Дания към властта на Австрия и Прусия.[1]
Резултат от войната редактиране
Първоначално Германският съюз и Австрия по право поемат управлението на завзетите области. Според договора от Гащайн от 14 август 1865 г., Прусия получава Херцогство Саксония-Лауенбург и Херцогство Шлезвиг, а Холщайн остава за Австрия. Но през 1866 Прусия завзема Холщайн. Това на практика е и причината за Германската война през същата година между страните съюзнички. Резултатът е победа за Прусия и съюзниците ѝ като през 1867 г. тя анексира Холщайн като обединява трите области в пруската провинция Шлезвиг-Холщайн.
Вследствие на Германо-Датската война се ограничава датската власт за втори път през 19 век като херцогствата вече не са под управлението на Копенхаген. Войната в Европа, подобно на едновременно провеждащата се Американска гражданска война, показва стратегическото значение на железниците в транспорта на пруски войски (например пътят пеша от Берлин би продължил седмици или месеци). Тя е решаваща за създаването на Германската национална държава (1871).
Литература редактиране
- Theodor Fontane: Der Schleswig-Holsteinsche Krieg im Jahre 1864. Vollständiger fotomechanischer Nachdruck der Erstausgabe von 1866 mit sämtlichen Illustrationen, einem neuen Vorwort zur deutsch-dänischen Frage von Sven-Aage Jørgensen und umfassendem Anhang hrsg. von Helmuth Nürnberger. Baltica Verlag, Flensburg 1998, ISBN 3-934097-02-2.
- Theodor Fontane: Der Schleswig-Holsteinische Krieg im Jahre 1864, 1866, Reprint: Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza 2005, ISBN 3-937135-88-X.
- Winfried Vogel: Entscheidung 1864, Bernard & Graefe, 1996, ISBN 3-7637-5943-3.
- Walter Westphal: Von Bornhöved bis zur Erstürmung der Düppeler Schanzen, Eigenverlag, 2001, ISBN 3-8311-2305-5.
- Gerd Stolz: Unter dem Doppeladler für Schleswig-Holstein, Husum Verlag 2004, ISBN 3-89876-150-9.
- H. Helmert, H. Usczeck: Preußischdeutsche Kriege von 1864 bis 1871, Militärverlag der DDR, 1975, antiquarisch.
- J. Nielsen: Der deutsch-dänische Krieg 1864, Tøjhusmuseet (DK) 1991, ISBN 87-89022-18-1.
- Jürgen Angelow: Von Wien nach Königgrätz, 1996.
- Christensen, John (u.a.): 1864: fra helstat til nationalstat. Emil, Fårevejle 1998
Източници редактиране
- ↑ Deutsche Geschichte: Der Krieg gegen Dänemark und seine politischen Ergebnisse 429, 430 стр.
Външни препратки редактиране
- Музей на битката при Дюпелер Шанцен Архив на оригинала от 2010-05-10 в Wayback Machine.
- Загуби на армията на Шлезвиг-Холщайн
- Шлезвигски войни Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine. (датски и английски)
- 8-а бригатда на датската армия (датски)
- Детайлна карта на областта около град Шлезвиг
- Карта на източната част на Даневирке
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deutsch-Dänischer Krieg в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |