Герман Титов
Герман Титов (на руски: Ге́рман Степа́нович Тито́в; 11 септември 1935 г. – 20 септември 2000 г.) е вторият съветски космонавт и най-младият космонавт, летял в космоса [1]. Той е дубльор на Юрий Гагарин при полета на „Восток 1“ през 1961 г. и лети в космоса същата година на борда на „Восток 2“, извършвайки първия полет с продължителност над 1 денонощие.
| Герман Титов | |
| съветски космонавт | |
.jpg) | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 11 септември 1935 г. Верхнее Жилино, СССР |
| Починал | 20 септември 2000 г. Москва, Русия |
| Националност | руснак |
| Друга професия | пилот |
| Звание | генерал-полковник |
| Престой в космоса | 1 ден 1 час 18 мин |
| Селекция | Група ВВС 1 |
| Мисии | Восток 2 |
| Герман Титов в Общомедия | |
Биография редактиране
Герман Титов е роден на 11 септември 1935 г. в село Верхнее Жилино, Косихински район, Алтайски край, Русия, в семейството на учителя по руски език и литература Степан Павлович Титов [2].
Завършва Налобихинското средно училище през 1953 г. и 9-о военно авиационно училище за начално обучение на военни летци през 1955 г. През 1957 г. завършва с отличие военното авиационно училище за летци в град Новосибирск и получава квалификация „военен летец“.
От 5 ноември 1957 г. е летец в 26-и гвардейски изтребителен авиополк, 41-ва изтребителна авиодивизия на 76-а въздушна армия, разположена в селището Сиверская на Ленинградски военен окръг, а от 28 октомври 1959 г. заема длъжността старши летец в 103-ти гвардейски изтребителен авиополк към същата дивизия.
На 7 март 1960 г. е зачислен като слушател-космонавт в първия отряд към Центъра за подготовка на космонавти със заповед на главното командване на ВВС. Завършва общокосмическата си подготовка на 25 януари 1961 г. и е назначен на длъжност с квалификация „космонавт на ВВС“.
Управлява космическия кораб „Восток 2“ на 6 и 7 август 1961 г., извършвайки първият космически полет, по-дълъг от едно денонощие – за 1 денонощие 1 час и 18 минути прави повече от 17 обиколки на Земята. Използва при полета позивната „Орёл“ (орел). Спускаемият апарат се приземява край град Красный Кут, Саратовска област.
От 1 септември 1961 г. до 2 март 1968 г. учи във ВВИА „Н. Е. Жуковски“, специалност „Пилотируеми въздушни и космически летателни апарати и двигатели за тях“. Завършва отново с отличие и получава квалификация „летец-космонавт-инженер“.
През 1970 г. напуска отряда на космонавтите и постъпва във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, която също завършва с отличие през 1972 г. Получава квалификация „офицер с висшо военно образование“. През 1980 г. получава степен „кандидат на военните науки“. Заема редица ръководни длъжности. Излиза запас през 1992 г. с чин генерал-полковник от авиацията.
През 1992 г. създава акционерно дружество Международен звезден каталог „Космос-Земя“ [3].
Автор е на книгите „Семнадцать космических зорь“, „Первый космонавт планеты“, „Голубая моя планета“, „На звездных и земных орбитах“.
Умира на 20 септември 2000 г. от сърдечна недостатъчност и е погребан на Новодевическото гробище в Москва.
Заемани длъжности редактиране
След завършване на Военната академия на ГЩ заема редица длъжности [4][5]:
- 1972 – 1973 г. – заместник-началник на Главния център за изпитания и управление на космическите средства;
- юни 1973 – 1979 г. – първи заместник-началник на Главното управление на космическите средства;
- юли 1979 – 1986 г. – първи заместник-началник на Главното управление на Министерството на отбраната на СССР;
- 1986 – 1991 г. – първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР и началник на космодрума Байконур;
- 1991 – 1992 г. – първи заместник-началник на Космическите части на Министерството на отбраната на СССР.
От 1999 г. е президент Федерацията по космонавтика на Русия.
Политическа кариера редактиране
Депутат е на 6-и и 7-и Върховен съвет на СССР [5].
Избран е за депутат от първото свикване на Държавната Дума на Русия в 107-и Коломенски окръг, Московска област, с мандат от 12 декември 1993 г. до 15 януари 1996 г. Член на фракцията на КПРФ. От 16 юни 1995 г. е член на комитета по промишленост, строителство, транспорт и енергетика [6]. Председател е на Координационния съвет по програмата „Москва – Санкт-Петербург“ към руското правителство [7].
Във втората Държавна дума е избран в 106-и Коломенски окръг, отново от фракцията на КПРФ, с мандат от 17 декември 1995 г. до 17 януари 2000 г. Член е на комитета по отбрана [8] и на комитета по конверсия и наукоемки технологии [7]. Един от вносителите на законопроект за държавна поддръжка на ракетно-космическата промишленост и космическата инфраструктура [9].
Награди редактиране
- медал Герой на Съветския съюз, „Златна Звезда“ (9 август 1961 г.);
- два ордена „Ленин“ (17 юни 1961 г. и 9 август 1961 г.);
- орден на Октомврийската Революция (21 февруари 1985 г.);
- орден на Трудовото Червено Знаме (15 януари 1976 г.);
- орден „За заслуги пред Отечеството“, III степен (декември 1995 г.);
- медал „За усвояване на целинните земи“ (август 1961 г.);
- 9 юбилейни медала;
- лауреат на Ленинска премия в областта на науката и техниката (1988 г.);
- лауреат на Ломоносовска премия (за филма, заснет при космическия полет);
- медал Герой на Труда Демократична република Виетнам, „Златна Звезда“ (21 януари 1962 г.);
- орден Хо Ши Мин (СРВ), орден „Дружба“ (СРВ);
- Герой на социалистическия труд (НРБ, 27 септември 1962 г.);
- орден „Георги Димитров“ (НРБ, 27 септември 1962 г.);
- медал „25 години народна власт“ (НРБ);
- медал Герой на МНР, „Златна Звезда“ (10 декември 1961 г.);
- орден Сухе-Батор (МНР, 10 декември 1961 г.);
- орден Карл Маркс (ГДР, 1 септември 1961 г.);
- златен медал „За примерна работа“ (ГДР, 4 септември 1961 г.);
- орден Звезда на Индонезия, II степен (9 януари 1962);
- орден Звезда на Югославия с лента (19 септември 1962 г.);
- орден Звезда на Румъния, I степен (14 октомври 1961 г.);
- орден Звезда на Република Конго (1965 г.);
- орден Дружба и сотрудничество (САР, 1988 г.);
- медал „30 години от победата над милитаристка Япония“ (МНР, 8 януари 1976 г.);
- медал „100 години от раждането на Георги Димитров“ (НРБ, 14 февруари 1983 г.);
- Почетен знак за отличие на Президента на Украйна (11 април 1995 г.) за комплекса „Зенит“;
- Златен медал Константин Циолковски на АН СССР (1961 г.);
- медал де Лаво (ФАИ), златен медал от ВДНХ (28 декември 1961 г.).
На него е наречен кратер Титов на обратната страна на Луната.
Източници редактиране
- ↑ Център за подготовка на космонавти – Биографии космонавтов отряда РГНИИЦПК им. Ю.А. Гагарина Архив на оригинала от 2009-06-18 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ peoples.ru – Герман Степанович Титов
- ↑ Звезден каталог „Космос-Земя“ – Основатель: Титов Герман Степанович ((ru))
- ↑ Аерокосмически портал на Украйна – Памятные даты в истории авиации и космонавтики: 6 – 12 сентября Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Астронет – ТИТОВ Герман Степанович ((ru))
- ↑ Държавна Дума на Русия, първо свикване – Титов Герман Степанович Архив на оригинала от 2007-11-23 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Електронна версия на справочника „Федеральное Собрание: Совет Федерации, Государственная Дума“ – Титов Герман Степанович Архив на оригинала от 2006-10-09 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Държавна Дума на Русия, второ свикване – Титов Герман Степанович Архив на оригинала от 2007-11-23 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Архив на Държавната Дума на Русия – О государственной поддержке ракетно-космической промышленности и космической инфраструктуры Российской Федерации[неработеща препратка] ((ru))
