Гецово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Борисово.
Гѐцово е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.
| Гецово | |
 Центърът на селото със сградата на кметството и войнишкият паметник | |
  Гецово  Гецово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1821 души[1] (15 март 2024 г.) 46 души/km² |
| Землище | 39,616 km² |
| Надм. височина | 176 m |
| Пощ. код | 7219 |
| Тел. код | 084 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 18589 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023) |
| Кметство – кмет | Николай Ивелинов Цонев |
| Гецово в Общомедия | |
География редактиране
Село Гецово е разположено близо до Разград, в долината на река Бели Лом. Реката протича в северната част на селото, като главният път от Русе за Варна е успореден на реката и е една своеобразна граница между нея и селото. На 5 км на изток се намира областният център Разград. На около 60 км в северозападна посока е съседният областен център Русе.
История редактиране
Най-ранните писмени следи за селото са от XV век. В околностите му има следи от древни тракийски и славянски селища. Основните родове, предци на днешните жители в Гецово се заселват в селото през втората половина на XVIII век най-вече от околните села Осенец, Дряновец и Садина. Предполага се също, че част от населението на Гецово е образувано от преселници от изчезналото село Доброво, което се е намирало наблизо.
През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен[2] Той съобщава името му като Хасанлар и го определя като българско село, на половин час път от което има воденица и голямо землено укрепително съоръжение, направено от руски войски, за да отбраняват прохода в долината.
След 1894 селото е преименувано на Борисово заради раждането на престолонаследника Борис III. Настоящото име е от времето на комунизма и е свързано с партизанина Гецо Неделчев, роден в селото, разстрелян в село Литаково през 1944 година.
Освобождението идва за Гецово на 27 януари 1878 година, когато части на XII армейски корпус на руската армия навлизат в селото. В гробището на Гецово са погребани загинали руски войници и две медицински сестри /Наталия Петровна и Анатолия Анадолина/.
Жители на селото са участници във войните от края на XIX и началото на XX век. Мнозина загиват по бойните полета: 21 в Балканската и Междусъюзническата война, 1 в Сръбско-българската война, 46 в Първата световна война, 1 в Испанската гражданска война, 6 във Втората световна война. В чест на загиналите в селото се издига войнишки паметник. През първата половина на 1941 година през селото преминават германски войски за да окупират Гърция. След навлизането на съветската армия през септември 1944 година в училището на селото са затворени пленници от германската армия, а съветските войници принудително подменят изморените си коне с тези на жителите на селото.
В селото живеят етнически българи (етнографска група – капанци) и малка част цигани. В миналото в източната част на селото са живели и турци, които след Освобождението го напускат. За три десетилетия в недалечното минало Гецово е било квартал на град Разград, от 1991 година е отново село. Електрификацията стартира през 1939 г., през 1967 г. селото е водоснабдено, а обществена канализация все още няма.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1774 | 100.00 |
| Българи | 1696 | 95.60 |
| Турци | 5 | 0.28 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 11 | 0.62 |
| Не се самоопределят | 3 | 0.16 |
| Не отговорили | 59 | 3.32 |
Религии редактиране
Жителите на Гецово са православни християни. В селото има църква – „Свети Димитър“, построена през 1867 година, която редовно посещават жителите на Гецово. Свещеник от 1967 година до смъртта си през 2010 година е отец Кънчо Бояджиев, който е почетен гражданин на град Разград. Свещеник в настоящето е отец Дмитрий Терзи.
Обществени институции редактиране
- Основно училище „Иван Вазов“, (1933 година), което бива затворено през 2008 година. Първото училище в с. Гецово е основано през 1852 година.
- Целодневна детска градина„Здравец“, открита през 1967 година, първа детска градина в Гецово – 1940 година;
- Читалище „Просвета 1883“, обществена библиотека, първо читалище в Гецово – 1883 година.
- Селски бани
- В кметството се помещават лекарски и зъболекарски кабинети
Културни и природни забележителности редактиране
Фолклорни ансамбли:
- Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка“ с художествен ръководител Веселина Русева;
- Ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци“ с художествен ръководител Любен Ганев;
- Школа по народни танци „Капанска магия“ с ръководители Неделчо Райчев и Милен Станчев.
- Танцова формация “Капански самодиви” с ръководител Марияна Русева;
- Селото има две чешми с изворна вода.
Редовни събития редактиране
Кухня редактиране
Смята се, че домакините в Гецово правят най-доброто българско кисело мляко. Качествата му вероятно се дължат на особености в пашата на добитъка, на начина на приготвяне и на климатични фактори.
Спорт редактиране
През 2007 г. след 15-годишно прекъсване е възстановен футболният отбор на селото Ураган (Гецово).
Личности редактиране
- Родени
- Захари Минчев (р. 1957), български футболист
- Свързани
- Александър Барт (р. 1986), френски футболист, живее в селото от лятото 2011 г. до пролетта на 2014 г.[6]
- Емил Гъргоров (р. 1981), български футболист, живее в селото от 2011 г. до 2013 г.
- Мишел Платини (р. 1983), бразилски футболист, живее в селото от 2013 до 2014 г.
Други редактиране
В западната част на селото се намира конезавод с хиподрум, бивша база на ЦСКА. Сега е отдаден за безвъзмездно ползване на клуб по коневъдство и конен спорт. Недалеч от хиподрума е и бившето селскостопанско летище, сега изоставено. В източната част има автосервиз, на север от селото са разположени кравеферма, свинеферма и овцеферма.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981)
- ↑ „Справка за населението на село Гецово, община Разград, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 16 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 16 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 ноември 2018. (на английски)
- ↑ gong.bg
Литература редактиране
- История, бит и култура на с. Гецово, Разградско – Кирил Ризов, 1970
- Село Гецово, община Разград – Никола Иванов, Издателство ПИК Велико Търново 2001
- История на село Гецово, Разградска област – Пеньо Илиев Ризов, Издателство „Обнова“ Сливен 2008
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно село Гецово- Фолклорна репродукция на капанска сватба, с. Гецово, 2003 Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- Жени от Гецово демонстрират качествата на прочутото гецовско мляко, Разград, 2006
- Футболен отбор „Ураган“ Гецово, новини Архив на оригинала от 2018-11-17 в Wayback Machine.
- Футболен отбор „Ураган“ Гецово, снимки Архив на оригинала от 2018-11-16 в Wayback Machine.
- Футболен отбор „Ураган“ Гецово, резултати, класиране Архив на оригинала от 2011-02-19 в Wayback Machine.
