Гниенето, наричано още декомпозиция или разваляне на тъканите на мъртви растения, животни и друга органична маса, е биологичен каскадообразен процес при съдействието на микроорганизми за биохимично преобразуване на сложни органични молекули и субстанции в по-прости и лесноусвоими вещества, необходими за нов растителен и животински растеж и развитие.[1]

Признаци на смъртта

Трупна бледост (pallor mortis)
Трупно изстиване (algor mortis)
Трупно изсъхване
Трупно вкочаняване (rigor mortis)
Послесмъртни петна (livor mortis)
Трупно гниене
Трупно разложение
Скелетонизация

Разлагаща се праскова

Гниенето[2] е изключително важен процес, който премахва мъртви тела и ги преобразува в полезни нови живи форми. Освен това процесът се грижи за рециклиране на иначе ограничените материали, енергия и пространство в планетния биом.

Немного след прекратяване на жизнените процеси настъпват необратими промени в организмите и тъканите на животните и растенията. Фазите на този процес са няколко и могат да се класифицират по различен начин (тук са показани два):

  • по крайните продукти на фазата:
    • (А1) газова или летлива фаза и
    • (Б1) течна фаза
  • по вида на трупа (кадавера):
    • (А2) прясно загниване (автолиза),
    • (Б2) разлагане (путрификация),
    • (В) разпад: мумификация, овосъчаване и
    • (Г) изсъхване, скелетонизация и минерализация (диагенеза).

Скоростта на процесите е различна според кондицията на организма преди смъртта, околните елементи: сезон и географски ареал – температура и влажност на въздуха, патогенен фон (сапрофити: бактерии, и гъби), хищници и лешоядни организми, място на депозиране на кадавера или другите органични тъкани: подземно, наземно, надземно, водно, подводно, въздушно, вакуум.

Източници редактиране