Голема махала
Голема махала или Голяма махала или Буюк махле (на гръцки: Μεγαλοχώρι, Мегалохори, катаревуса: Μεγαλοχώριον, Мегалохорион, до 1927 Μπουγιούκ Μαχαλέ, Буюк Махале[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 809 жители (2001).
| Голема махала Μεγαλοχώρι | |
| — село — | |
  Голема махала  Голема махала  Голема махала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 27 m |
| Население | 809 души (2001) |
География редактиране
Селото е разположено на десния бряг на Струма и на северния бряг на Бутковското езеро.
История редактиране
През XIX век Голема махала е чифлик в Сярска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Буук (Buuk) е посочено като селище в Сярска каза със 70 домакинства, като жителите му са 246 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Голяма махала, чифлик на Акиф бея на СЗ от Джумая 2 часа. Почва изредна, която дава най-добро качество кукуруз. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки; училище също тъй гръцко с 15 ученика. 60 къщи български и 10 цигански... Равнището, в което са разположени горните четири села[3] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[4] | “ |
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 420 българи и 60 цигани.[6]
По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голема махала (Golema-Mahala) живеят 640 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученика.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Личности редактиране
- Родени в Голема махала
Янко Александров, македоно-одрински опълченец, 37 (38-годишен), колар, Инженерно-техническа част на МОО, Трета рота на Четвърта битолска дружина[9]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16 и 837.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.