Големи десантни кораби проект 1174
Големи десантни кораби проект 1174 (шифър „Носорог“, според класификацията на НАТО: Ivan Rogov class) са серия съветски големи десантни кораби (на руски: БДК, Большой десантный корабль) построени от прибалтийския корабостроителен завод „Янтарь“ в Калининград. Корабите от проекта са предназначени за транспортиране и стоварване на десант, бойна техника и оборудване, както стоварването им на необорудвани крайбрежия. Способни са да транспортират различни видове бронирана техника, включая танкове. Главен кораб на проекта – „Иван Рогов“.
| Големи десантни кораби проект 1174 „Носорог“ Большие десантные корабли проекта 1174 „Носорог“ | |
 БДК „Иван Рогов“ през 1982 г. | |
| Флаг |  СССР Русия |
|---|---|
| Клас и тип | Големи десантни кораби от проекта 1174 |
| Производител | Прибалтийски завод „Янтарь“ в Калининград, СССР. |
| Служба | |
| Заложен | септември 1973 г. |
| Спуснат на вода | 31 май 1977 г. |
| Влиза в строй | 16 юни 1978 г. |
| Състояние | 2 кораба в резерв; 1 утилизиран |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 11 580 t (нормална) 14 060 t (пълна) |
| Дължина | 157,5 m |
| Ширина | 23,8 m |
| Газене | 6,7 m |
| Задвижване | 2 ГТУ 2 M-12 или 2 M-12A; 2 гребни винта; 36 000 к.с. |
| Скорост | 20 възела (37 km/h) |
| Далечина на плаване | 7500 мили на ход 14,5 възела |
| Екипаж | 239 души (37 офицера) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 1 × 76 mm АК-726 Зенитна артилерия: 4 × 30 mm АК-630 |
| Ракетно въоръжение | 2 × А-215 „Град-М“ (160 НУРС); 1× ПУ за ЗРК „Оса-М“ (20 ракети) 4 × ПЗРК „Стрела-3“ |
| Хеликоптери | 4 вертолета Ка-29 |
| Други | до 50 танка ПТ-76 или до 80 БТР/БМП, или 500 десантника, или 120 автомобила |
| Големи десантни кораби проект 1174 „Носорог“ в Общомедия | |
История на разработването редактиране
Тактико-техническо задание за проектирането на големия десантен кораб от проекта 1174, шифър „Носорог“, е дадено през септември 1964 г. Както и в БДК от проекта 1171, в новия проект, по по искане на Главкома на ВМФ на СССР адмирал С. Г. Горшков, е заложено изискването за непосредствено стоварване на десанта при бреговата линия на водата.
Разработката е поверена на Невското проектно-конструкторско бюро. Главен конструктор е П. П. Милованов, а за главен наблюдаващ от страна на ВМФ е назначен капитан 2 ранг А. В. Бехтерев. В процеса на проектиране се появяват сведения за програмата по строителство в САЩ на УДК от типа „Тарава“. За това по указание на Главкома в проекта се внасят изменения. Появява се докова камера и е увеличен състава на авиогрупата. Тези изменения водят до създаването на оригинално универсален десантен кораб при сравнително неголяма водоизместимост[1]. В разработката на кораба вземат участие ЦНИИ „академик А. Н. Крилов“, Първи ЦНИИ на МО на СССР и други организации. През октомври 1965 г. е утвърден ескизния проект. А през май 1968 г. е утвърден техническият проект[2].
Поради постоянното изменение на проекта главния БДК от проекта 1174 „Иван Рогов“ е построен в КСЗ „Янтарь“ в град Калининград едва през 1978 г., 14 години след предаването на ТТЗ[1].
В окончателния си вариант новият БДК може да стоварва десанта с помощта на носовото устройство на необорудвано крайбрежие или във водата. Излизането във водата на бойната техника или на морските пехотинци с десантните катери се осъществява от доковата камера с помощта на кърмовото устройство. С помощта на носовата сходня БДК е способен да изпълнява стоварването на 17% от крайбрежието, а с помощта на катерите – на до 40%. Също десанта може да се осъществява чрез четирите вертолета от типа Ка-29 (всеки може да носи до 16 десантника) на произволно място[1].
Конструкция редактиране
БДК от проекта 1174 имат полубак и развита кърмова надстройка. Поради това те имат доста грамаден вид. Необходимостта от наличие на голямогабаритната надстройка е предизвикана от използването в качеството на прототип за корпуса БДК от проекта 1171 и необходимостта да се разположат някъде новите обеми, предизвикани от измененията на проекта, в надстройката[1].
Пълната водоизместимост е 14 060 тона. Далечината на плаване с 18 възела при нормален запас гориво съставлява 4000 мили. При максимален запас съставлява – 7500 мили. Автономността на кораба според запасите от провизии съставлява 15 денонощия при превоз на 500 десантника и 30 денонощия при превоз на 250. Кораба също е снабден със системи за прием на течни и твърди товари в открито море[3].
Силова установка редактиране
Главнате енергетична установка е разположена ешелонно в два бордови отсека и се състои от две газотурбинни установки с мощност по 18000 к.с., работещи на два гребни винта. Спомагателните механизми са разположени между газотурбинните агрегати под стапел-палубата. За захранване на бордовата електромрежа са разположени шест дизел-генератора с мощност по 500 кВт[2]. Максималната скорост на хода е 20 възела. Използването на ГТУ изисква да се разреши проблема за агрегатната замяна на двигателите, обаче поради неудачната обща компоновка на кораба този въпрос така и не е решен до края[1].
Десантни възможности редактиране
В носовата част е разположен танковият трюм с дължина 54 м, ширина 12 м и височина около 5 м. В кърмовата част е разположена доковата камера с дължина 75 м, ширина 12 м и височина около 10 м. Разликата по височина между тези две палуби съставлява точно един туиндек[2].
В транеца има херметичен подвижен лацпорт, който в спуснато положение служи за натоварването на техниката от пирса при швартовка с кърмата. Лацпорта се използва също за приемане и разтоварване на плавателните средства в доковата камера. Техниката се премества по кораба с помощта на три сходни с хидравлични механизми. Една сходня е разположена между доковата камера и танковия трюм и едновременно във вдигнато положение служи за преграда между двете помещения. Още две сходни са разположени между горната и танковата палуби.
Носовото стоварващо устройство се състои от разтварящи се врати и подвижна сходня с дължина 32 метра. В походно положение сходнята се намира под горната палуба и се премества посредством хидравличен механизъм. В танковия трюм и доковата камера при отсъствие в нея на плавателни средства може да се приемат до 50 танка ПТ-76, или 80 БТР и БМП, или до 120 автомобила. Техниката може да бъде натоварена в произволни съчетания. Личния състав на десанта в количество до 500 души може да се разполага в няколко кубрика и 4-местни офицерски каюти[2].
За стоварване на неплаващата техника в доковата камера могат да се приемат десантни катери. В доковата камера се поместват до шест катера от проекта 1785 (скорост на хода 7,5 възела) или катери от проекта 1176 (10 възела). Вместо тях в доковата камера може да се поместят три десантни катера на въздушна възглавница от проекта 1206 (до 50 възела) или десантните катери на въздушна каверна от проекта 11770 „Серна“.
Въоръжение редактиране
Артилерийското въоръжение включва една 76-мм артустановка АК-726 с РЛС за управление „Турель“ и четири шестстволни 30-мм автоматични оръдия АК-630 с РЛС за управление „Вымпел“. На кораба е разположена двурелсова пускова установка (ПУ) за ЗРК „Оса-М“ с боезапас от 20 ракети. Има четири четворни ПУ (колонки МТ-4) за ПЗРК. За огнева поддръжка на десанта се използва една установка за РСЗО А-215 „Град-М“.
Състав на серията редактиране
| Название | Зав. № |
Заложен | Спуск на вода |
Въвеждане в строй |
Текущ статус |
|---|---|---|---|---|---|
| „Иван Рогов“ | 101 | 09.1973 | 31.05.1977 | 15.06.1978 | Списан през 1996 г.[4]. Разкомплектован за метал в сух док на „Далзавод“ през 2004 г. |
| „Александр Николаев“ | 102 | 03.1976 | есен 1982 | 30.12.1982 | от 1997 г. в резерв[5]. Разглежда се въпроса за возстановяване и връщане в бойния състав на ВМФ[6][7][8]. |
| „Митрофан Москаленко“ | 103 | 05.1984 | 1988 | 23.09.1990 | От 2002 г. в резерв[9]. Според данни от 5.5.2014 е поставен за продажба, вероятно, в състояние, изключващо неговото използване по пряко предназначение[10]. Разглежда се въпроса за возстановяване и връщане в бойния състав на ВМФ[6][7][8]. |
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Кузин и Никольский, стр. 248
- ↑ а б в г Десантные корабли проекта 1174, архив на оригинала от 29 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091129002740/http://warships.ru/Russia/Fighting_Ships/Amphibious_Ships/, посетен на 30 април 2019
- ↑ МИТРОФАН МОСКАЛЕНКО
- ↑ ПАЛИТРА КРЫЛА – Авианосцы // Архивиран от оригинала на 2022-03-25. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ ПАЛИТРА КРЫЛА – Авианосцы
- ↑ а б «Носороги» на замену „Мистралям“
- ↑ а б «Носороги» могут временно заменить „Мистрали“ // Архивиран от оригинала на 2015-07-04. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ а б На разработку перспективных авианосца и УДК в 2016 году направили всего 20 млн. рублей // Архивиран от оригинала на 2018-01-08. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ ПАЛИТРА КРЫЛА – Авианосцы // Архивиран от оригинала на 2019-04-30. Посетен на 2019-04-30.
- ↑ Минобороны распродает на лом корабли и суда. 5.5.2014
Литература редактиране
- Щербаков В. Большие десантные корабли типа „Иван Рогов“. Техника и вооружение: вчера, сегодня, завтра. 2014. с. 11 – 19.
- Васильев А. Большие десантные корабли типа „Иван Рогов“. Военный парад. Т. 25. 1998. с. 84 – 86.
Външни препратки редактиране
- IVAN ROGOV large landing ships (project 1174) (1978 – 1990) ((en))
- Большой десантный корабль проекта 1174 ((ru))
- Большой десантный корабль проекта 1174 „Иван Рогов“ ((ru))
- Большой десантный корабль проекта 1174 на Russian-Ships.info ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Големи десантни кораби проект 1174
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большие десантные корабли проекта 1174“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |