Голямата екскурзия
„Голямата екскурзия“ – така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.[1] Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.[2] Това е най-голямото етническо прочистване в Европа по време на Студената война, след изселванията на германци от Централна Европа през 40-те години.[3]
Причина за това събитие става изявление, направено от председателя на Държавния съвет Тодор Живков през пролетта (29 май) на същата година. По това време Тодор Живков е фактически държавен глава в условията на тоталитарното управление на комунистическа България. Основното послание и призив на изявлението е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност. Излъчено е по държавните БНР и БНТ. На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Само след няколко месеца – в края на август (21 август), огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата. В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“,[4] което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „голямата екскурзия“.
Предистория редактиране
Възродителен процес редактиране
През 1984 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за изпълнение на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и българските мюсюлмани. Тази програма остава в историята като „Възродителен процес“, при който около 850 000 българи и турци са задължени да променят арабо-турската си именна система. Наред с това е забранено носенето на шалвари от жените и черни такета с „антенки“ за мъжете. Сватбите и погребалните ритуали не бива да се извършват според ислямските традиции. Забранява се честването на основните мюсюлмански празници Рамазан байрам и Курбан байрам, както и правото да се говори на турски език.[1]
Макар да съществува определена взаимозависимост, много източници оборват идеята за връзка между „Възродителния процес“ и „Голямата екскурзия“, тъй като между двете събития има четиригодишен период, протекъл без размирици и проблеми. Дори и да не съществува реален контакт между двете, идеята за масово изселване не е чужда на Тодор Живков, който в 1985 г. заявява:
| „ | „Но те [турските власти] категорично не се съгласяват по въпроса за изселването. А ние сме заинтересовани да се изселят 100 – 150 хиляди души.“[5] | “ |
Задгранични паспорти редактиране
През май 1989 г. в Париж се провежда конференция на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (предтеча на ОССЕ), посветено на проблемите на човешките права и свободното движение на хора през границите. Представител на България е Петър Младенов[6] и той съобщава, че в изпълнение на поетите ангажименти от страна на България на 10 май 1989 г. Народното събрание е приело поправки в законите за паспортния режим, българското гражданство и Наказателния кодекс. Законът за задграничните паспорти влиза в сила от 1 септември, но събитията се развиват стремително и издаването на паспорти на българските турци започва по-рано.[5].
На 29 май 1989 г. Тодор Живков изнася голяма реч, в която подчертава българския произход на турците, но им дава правото да изберат дали да напуснат временно или завинаги България. Изявлението е излъчено по БНР и БНТ и бележи рязка промяна в отношението на властта, тъй като преди това на турците решително е отричано правото да се определят като такива.[7]
Протичане редактиране
Пропагандите, слуховете, взаимното уговаряне и натиск раздухват повсеместно изселническа еуфория сред българските турци. На 3 юни Турция отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Нагнетяват се тревога, националистически страсти и ксенофобия в цялото общество. На 7 юни на среща с политическия елит Тодор Живков не оставя никакво съмнение за смисъла на очертаващото се масово изселване.
| „ | „Бунтовете в страната спряха след това изложение (от 29 май). Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако не изведем 200 – 300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде като Кипър или нещо подобно.“[5] | “ |
Въпреки уверенията от страна на управляващите Турция не е готова да приеме голяма изселническа вълна на територията си. На българо-турската граница се възцарява хаос и на 21 август преминаването на превозни средства и хора е спряно от турските власти. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Местната промишленост изпитва затруднения, а също и големи индустриални предприятия в страната и в транспорта, където работят и български турци. Налага се българските власти да организират прибирането на реколтата в обезлюдените райони с помощта на бригадири – войници и ученици. Разискват се въпросите около движимата и недвижимата собственост на изселващите се, добитъка, изтеглените спестявания, регламентирането на изнасяните стоки и парични суми. Предприемат се мерки жилищата да бъдат изкупувани от общините, а не от частни лица.[5]
От промените се възползват между 300 и 400 000 граждани на България. В Народното събрание на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци.[8]
Между отварянето и затварянето на границата от турската страна, от 3 юни до 21 август 1989 г., около 360 000 души успяват да емигрират, макар че до отстраняването на Живков от власт около 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изтекъл срокът на издадените им тримесечни визи. До края на 1990 г. в България се завръщат над 150 000 от изселниците.
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б Segabg.com Историята, възродителният процес, голямата екскурзия, посетен на 13.10.2008 г.
- ↑ Tomasz Kamusella. 2018. Ethnic Cleansing During the Cold War: The Forgotten 1989 Expulsion of Turks from Communist Bulgaria (Ser: Routledge Studies in Modern European History). London: Routledge, 328pp. ISBN 9781138480520
- ↑ Аврамов 2016, с. 261 – 262.
- ↑ Венци Венков. „Голямата екскурзия“ и влаковете на срама // 24chasa.bg, 25 май 2013. Посетен на 23 октомври 2021.
- ↑ а б в г Дневник.bg „Голямата екскурзия“ и крахът на асимилацията Архив на оригинала от 2008-09-01 в Wayback Machine., посетен на 10.10.2008 г.
- ↑ На международния симпозиум на тема „Свободата на духа и човешките измерения в Европа“, провеждан по същото време в Париж, присъства и група български интелектуалци, между които са Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов – активни членове на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България
- ↑ Каменова, Евгения и др. Българските преходи 1939 – 2010. Парадигма, 2010. ISBN 978-954-326-034-8. с. 242 – 3.
- ↑ Начало на „Голямата екскурзия“, посетен на 10.10.2008 г.
- Цитирани източници
- Аврамов, Румен. Икономика на „Възродителния процес“. София, Център за академични изследвания, 2016. ISBN 978-954-320-582-0.
Външни препратки редактиране
- Христо Христов, В подготовка за „Голямата екскурзия“ – трескаво снабдяване със задгранични паспорти, Държавна сигурност.com, 5 юни 2014
- „Хюриет“: Масовото изселване на турците от България през 1989 г. е било етническо прочистване, Dnevnik.bg, 11 септември 2012
- Протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944 – 1989), публикувани на 10 септември 2012 г. от Държавна агенция „Архиви“
- 1989: ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ – ИЗСЕЛВАЩИ СЕ ТУРЦИ ОТ БЪЛГАРИЯ 1989 г., снимки от сайта prehoda.bg