Уикипедия

Голямо тихоокеанско сметище

Голямото тихоокеанско сметище (на английски: Great Pacific garbage patch), също Тихоокеанският боклуковъртеж (на английски: Pacific trash vortex), е циркулиращ морски боклук в централната част на Северния Тихи океан.

Местоположение на Голямото тихоокеанско сметище.

Открита е между 1985 и 1988 г.[1] Размерът му е неизвестен, но оценките за площта му варират от 700 000 km2 до над 15 000 000 km2. Съставено е главно от микропластмасови частици с размер под 5 mm, които са в много ниска концентрация - около 4 частици на кубичен метър - поради което не може да бъде наблюдавано без специално оборудване.[2]

Сметището се простира на 500 морски мили от брега на Калифорния, през северната част на Тихия океан, покрай Хаваите и достига Япония. Тихоокеанското сметище се характеризира с изключително висока концентрация на пелагични пластмаси, химически утайки и други отломки, които са попаднали в сметището от тихоокеанското течение. Независимо от размера и плътността на това сметище, то не може да бъде снимано от сателит.[източник? (Поискан преди 71 дни)] Пластмасите плават във водата на дълбочина от 1 до 100 метра. Над 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните слоеве, заради което никой не може да определи точно колко боклук има в Тихия океан. Пластмасите са прозрачни и са под повърхността на водата и именно това затруднява наблюдението им от спътници.

Смята са че, както останалите зони на концентриран морски боклук в световния океан, така и Голямото тихоокеанско сметище се е образувало постепенно в резултат на океанско и морско замърсяване, натрупвано от океанските течения.[3] Зоната с боклук заема голям и относително стационарен регион от Тихия океан. Циркулацията на петното привлича допълнително боклуци от океана, включително от крайбрежните води на Северна Америка и Япония. След това материалът постепенно бива изтласкван към центъра на боклуковъртежа чрез повърхностни течения.

Изследване от 2017 г. на учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара и Университета Джорджия заключва, че от 9,11 милиарда тона пластмаси, произведени след 1950 г., около 7 милиарда тона вече не се използват.[4] Авторите оценяват, че едва 9% от тях са рециклирани през годините, а други 12% са изгорени, оставяйки 5,5 милиарда тона пластмасов боклук, замърсяващ океаните и земята.[4]

Разпадане на пластмасите редактиране

 
Останки от пиле на лайзенски албатрос, което е умряло, след като е било нахранено с пластмаса от родители си.

Голямото тихоокеанско сметище има едни от най-високите познати нива на пластмасови частици, разтворени в горната водна колона. В резултат, това е един от няколко океански региони, където изследователите изследват ефектите и въздействието на разпадането на пластмасите на повърхностния слой на водата.[5] За разлика от други органични отпадъци, които се разлагат биохимически, пластмасата се разлага на още по-малки частици, докато продължава да е полимер. Този процес продължава до молекулно ниво.[6] Докато пластмасовият боклук се разпада на по-малки частици, той се концентрира в горната водна колона. Разлагайки се, пластмасата накрая става достатъчно малка, за да бъде погълната от водни организми, живеещи на повърхността на океана, и така навлизайки в хранителната верига. Някои пластмаси се разлагат година след попадане във водата, изпускайки потенциално отровни химикали като бисфенол А, полихлориран бифенил и производни на полистирена.[7]

Въздействие върху морския живот редактиране

Според ООН, океаните ще съдържат по-голяма маса пластмаси, отколкото риба към 2050 г.[8] Някои издръжливи пластмаси попадат в стомасите на морски животни. Сред засегнатите животни са морските костенурки и Phoebastria nigripes. Атолът Мидуей получава значителна част от боклуците на тихоокеанския боклуковъртеж. От 1,5 милиона лайзенски албатроси, обитаващи атола, най-вероятно всички имат пластмаса в храносмилателната система.[9] Близо една трета от пилетата умират, като много от смъртните случаи се дължат на това, че родителите им са ги нахранили с пластмаса.[10][11]

Източници редактиране

  1. ↑ Quantitative distribution and characteristics of neustonic plastic in the North Pacific Ocean. Final Report to US Department of Commerce, National Marine Fisheries Service, Auke Bay Laboratory. Auke Bay, AK (PDF) // 1988. с. 247 – 266.
  2. ↑ Philp, Richard B. (2013). Ecosystems and Human Health: Toxicology and Environmental Hazards (3rd ed.). CRC Press. p. 116. ISBN 978-1466567214.
  3. ↑ David M. Karl. A Sea of Change: Biogeochemical Variability in the North Pacific Subtropical Gyre, Ecosystems. Т. 2. 1999. с. 181 – 214.
  4. ↑ а б Plastic pollution threatens to smother our planet // NewsComAu.
  5. ↑ Thompson, R. C. и др. Lost at Sea: Where is All the Plastic? // Science 304 (5672). 2004. DOI:10.1126/science.1094559. с. 838.
  6. ↑ Barnes, D. K. A. и др. Accumulation and fragmentation of plastic debris in global environments // Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences 364 (1526). 2009. DOI:10.1098/rstb.2008.0205. с. 1985 – 98.
  7. ↑ Barry, Carolyn. Plastic Breaks Down in Ocean, After All – And Fast // National Geographic News. National Geographic Society, 20 август 2009.
  8. ↑ „UN Ocean Conference: Plastics Dumped In Oceans Could Outweigh Fish by 2050, Secretary-General Says.“ The Weather Channel, weather.com/science/environment/news/united-nations-ocean-conference-antonio-guterres-plastics.
  9. ↑ Chris Jordan. Midway: Message from the Gyre // 11 ноември 2009.
  10. ↑ Q&A: Your Midway questions answered // BBC News. 28 март 2008.
  11. ↑ Moore, Charles. Great Pacific Garbage Patch. Santa Barbara News-Press, 2 октомври 2002.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голямо_тихоокеанско_сметище&oldid=12135639“.